Истинска любов- Изабел Спасов

                                                               Истинска любов

 Беше вечер. Но не обикновенна. Прохладна, тъмна и романтична вечер. Небето беше обсипано с ярко блестящи звезди. Всички девойки държаха в ръцете си рози, а момчетата сладки във формата на сърца. Влюбените бяха толкова щастливи, защото това беше най-важният и специален, според повечето хора,ден. Свети Валентин. Ден, в който всички си показват, че се обичат. Улиците бяха изпълнени със захласнати един в друг влюбени откачалки.

 Само аз разочаровано карах колата си към вкъщи, докато говорех по телефона с най – добрата си приятелка след поредната катастрофална среща с мъж.

 - Казвам ти, имам чувството, че ще си умра сама. Имах толкова големи очаквания, че ще срещна любовта си на деня на влюбените, когато Купидон хвърчи, обут в памперс, размахва свойте стрели наляво и надясно, а какво стана?Срещнах се с поредния надут чаровник, чиито планове за живота са да бъде красив.

 - Аз си мисля, че имаш прекалено големи очаквания.

 - Просто искам да срещна мъж, който да ме разбира, цени, обича, да бъде нежен, забавен и с когото заедно да мечтаем за бъдещето.

 - Скъпа, дори шоколадът няма да ти донесе толкова щастие, колкото такъв мъж.

 - Ох, да, да знам. Явно ще си остана сама. Хайде ще затварям. Приятна вечер.

 - Мерси и на теб!

 Не бях сигурна дали ще бъде приятна, но определено щеше да бъде самотна. Паркирах  колата на алеята и се запътих към вратата ми. Още отдалече забелязах някаква малка, черна топчица. Щом приближих, видях, че това е малко черно котенце.

 - Ооо, здравей, сладур! И ти ли остана сам?

 Взех го в ръцете си и то започна да мърка. Отворих вратата и влязохме вътре. Първото нещо, което направих, бе да изкъпя новия ми приятел. Напълних ваната, сапунисах топчицата и я изплакнах. След това взех една кърпа, сешоар и гребен. Изсуших му козината и забелязах, че има малко бяло петънце на главичката във формата на сърце, а очите му бяха черни. Беше мъжко и го кръстих Диего.

 Та аз и Диего отидохме в хола.Аз грабнах една лъжица, буркан течен шоколад, малко прясно мляко в купичка и се пльоснах на дивана пред телевизора заедно с малката черна топчица. Успях да намеря един сладък любовен филм, защото все пак... това беше първата ни среща.

 И всъщност успях да намеря истинската си любов на Свети Валентин.

 След тази неочаквана среща животът ми се промени. Всеки ден ставах заедно с Диего и закусвахме. Той спеше в моята стая в едно малко, направено от мен креватче, което бе пълно с играчки, възглавници и парцалчета. Когато направеше беля, се криеше по тях. Всеки път, щом се прибирах от поредната среща, той ме посрещаше щаствив и ме чакаше да гледаме заедно филм. Успокояваше ме, като  лягаше до мен ( същото правеше, когато се развиваше буря, тъй като изпитваше доста голям страх). Щом ме болеше нещо, той се настаняваше в скута ми и мъркаше. По време на нощите, през които работех по поредния си проект или се подготвях за изпит, Диего търпеливо ме изчакваше да отидем да си легнем в стаята ни. Бях щастлива, че го имам.

 Но на следващия Свети Валентин, той излезе навън. Често го правеше. Разхождаше се, дразнеше съседското куче, ухажваше женските котки и дори ловеше мишки, които по-късно ми ги носеше като подарък. Този ден обаче се случи нещо различно. Той тръгна да пресича улицата, а аз тъкмо излизах и заключвах предната врата, когато една кола премина и го блъсна.

 - Диего! – извиках с всички сили и веднага отидох на мястото на произшествието.

 Взех го и отидохме в най-близката клиника. Там един млад доктор го пое. Чаках и чаках, и не можех да си намеря място. След около четиредесет минути същият доктор дойде и ми обясни, че не е нищо сериозно и има само счупено краче. Олекна ми и в еуфорята го прегърнах. Той също ме прегърна, а аз, щом се отдръпнах, се изчервих и се извиних. Той се усмихна чаровно и ме попита за телефонния ми номер, въпреки че призна, че не е много професионално. Дадох му го и още на същата вечер аз, той – Лео, и Диего седяхме на дивана в хола да гледаме филм. Пуснахме си точно същия филм, който аз и Диего гледахме на първата ни среща преди една цяла година.

 Натам мисля, че не е нужно да продължавам. След купища срещи ние с Лео се оженихме  се грижихме заедно за Диего, който също намери любовта в лицето на Нина, котката на най-добрата ми приятелка.

 Сега сме в къщата само аз, Лео, двете ни дъщери и потомците на Диего и Нина, Кити и Пери. И сега мога да направя едно голямо заключение. Въпреки всичките ми неуспешни и шантави срещи, успях да намеря истинската и най-чиста любов цели три пъти – веднъж в лицето на Лео, веднъж в лицето на дъщерите ни и веднъж в черната муцунка на Диего. Явно Купидон успя да ме улучи със свойте стрели доста добре, а?