Бялата циганка и тринадесет черни котки! - Ели Елинова

Село Новоселец,  се намира в плодородната Горнотракийска равнина и се разделя на две части от една река. От двете й страни има  много върби, чийто разлистени  клонки на пролет, се надвесват  близо до земята.Техният огледален образ във водата допълваше приказната красота на селото.  Къщите бяха потънали в зеленина и отдалече се виждаха само покривите им. Пред всяка къща имаше градинка с цветя и  цялото село ухаеше  на упойващ аромат.

       Животът в селото си протичаше монотонно и спокойно По-младите работеха в зеленчуковата градина  на един едър земевладелец, а старите хора си стояха по къщите и щъкаха насам-натам из дворчетата си. От временавреме през денят се виждаше как  някой старец, подпрял се  на бастунчето си, да се клатушка  по главната улица към някое от трите магазинчета. В центъра на селото имаше голяма чешма с три чучура, от които непрекъснато  се лееше студена изворна вода.Тези които минаваха покрай чешмата, винаги  се отбиваха, за да се разхладят от големите жеги  през лятото.

       От човек на човек, с бързината на мълния се разнесе новината из селото,  че в центъра,  до училището  на полянката се е настанил, един цигански катун от град Котел, който изпълнявал циркаджийски номера с тринадесет черни котки и други животни, Новината обикаляше селото като  някой я чуваха за втори и дори за трети път…Говореше се, че в катуна имало една бяла циганка, която била приказно красива…

 Мъжете в селото бяха пощурели  по бялата циганка и затова много пъти посещаваха  шоуто. Светла си  беше дошла  от Стара Загора при родителите си, специално за шоуто и  цялото семейство решиха да отидат да го гледат още същият ден..

       Вечерта нямаше и следа от големите летни горещини през денят. Времето беше прохладно. От юг се носеше тих ветрец, който галеше хората по загорелите им от слънцето  лица! Небето беше изпъстрено с ярки звезди и луната надничаше между клоните на високите дървета. Уличните лампи осветяваха циганският катун покрай, който имаше  много хора Те бяха  насядали на зелената сочна полянка и повечето от тях чоплеха слънчогледови семки. Малко по-встрани се виждаха деца, които бягаха и си играеха на жумичка. Когато циганският оркестър засвири известната песен от филма „Табор уходит на небо”, глъчката идваща от публиката утихна и децата се прибраха при близките  си,  Музикантите бяха   облечени с  червени  ризи и бели панталони от лъскав брилянт , а жените, които умело затанцуваха под звуците на танца бяха с дълги до земята, жълти  рокли. Имаше само една  циганка,  с бял цвят на кожата, която приличаше на истинска принцеса. Тя беше облечена в светло синя рокля, цялата във воали, които бяха целите  осеяни  с блестящи паети. На главата си имаше венче от полски цветя.. Златисто  русата  й къдрава коса се спускаше като коприна над нежните й рамене.  Метличено сините й очи, се виждаха само от близко стоящите, а това бяха предимно млади мъже, които отиваха по-рано на шоуто, за да заемат първите места и да се насладят отблизо,на  красивата циганка.  Шоуто беше впечатляващо. Когато танцът свърши, се чуваха мощни ръкопляскания  с викове „БИС”. След това музикантите , започваха да свирят маршови ритми  и пред погледите на селяните се появяваше бялата циганка, а след нея една след друга се движеха тринадесет черни котки. Всички селяни  оставаха  със зейнали усти от видяната красота, а някой ставаха на крака, за да виждат  по-добре!  След това Цвети, така се представи  тя пред публиката, даваше команди на  черните  котки, които най-напред обикаляха в кръг около нея, ходейки  на задните си лапи, а с горните  си имитираха ръкопляскане и мяукаха в хор и всичко  това предизвикваше бурни овации  от страна на зрителите. После котките ходеха по тясна греда и скачаха през огнен обръч, след което бързо се отправиха към наградите си, а това беше любимата им храна… След това идваха три далматински кучета. Цвети хвърляше във въздуха три малки пръчици и кучетата  ги захапваха  високо във въздуха и ги връщаха в подноса, който носеше Цвети, след което излайваха по три пъти и свивайки предните си лапи, се покланяха пред публиката. Танците, красивата циганка и виртуозното изпълнение на дресираните животни, радваха  селяните и те отваряха  кесиите си, и слагаха пари в шапката на хлапето, което обикаляше сред публиката. Накрая бял кон с червен пюскюл на челото, приклякваше и на него се качваше Цвети , Конят галопираше в кръг. Два гълъба,  кацаха върху дланите на разперените ръце на Цвети, а на лицето на Цвети, изгряваше  нейната завладяваща и пленителна усмивка. Така по този уникален начин завършваше  шоуто. Накрая, някой влюбил се селски ерген  поднасяше  красив букет на Цвети, като   я целуваше по бузите. Опашката от обожатели, към бялата циганка се увеличаваше, след всеки изминал ден,  защото и от съседните села, започнаха  да прииждат  младежи, които се влюбваха   в нея.

        Имаше един младеж от селото, който беше  красив, но заедно с това беше и много срамежлив. Той ходеше всяка вечер на шоуто с букет от полски цветя, но не смееше да ги поднесе на циганката… Хората го побутваха  напред и му казваха: „- Хайде Митко, девственико! Отиди и подари букета си!” Всички го мислеха  за глупак, защото момите в селото му се натискаха, но той отказваше  на всички. Митко беше завършил висше и знаеше няколко чужди езика, но никой в селото не знаеше за това… Накрая на шоуто, когато всички си тръгваха, Митко   връзваше букетчето си, за клоните на едно дърво, до което се беше настанил циганският катун.  Цвети  беше забелязала дървото, което беше заприличало на коледна елха, но не знаеше, кой точно е тайният обожател и  очакваше с нетърпение да се появи на хоризонта пред нея.

        Няколко дена преди края на шоуто , Цвети забеляза  младеж с букет полски цветя, досущ като тези завързани на дървото и се досети, че това е нейният таен обожател… Когато гълъбите бяха кацнаха  на нейните ръце, тя ги подхвърли към него, който в същият момент, разбра закачката, стана прав и  разпери двете си  ръце,  и гълъбите кацнаха на дланите му. Цвети тръгна към младежа и всички котки я последваха. Когато Цвети застана съвсем близко до него, котките ги наобиколиха   от всички страни и замяукаха една след друга в различна тоналност.. Атракцията не беше по програмата, но беше впечатляваща и всички хора от селото обърнаха погледите си към тях. Митко се озърна срамежливо и тогава се чуха  подигравателни  подвиквания: „- Той си намери майсторката. Тая ще го обладае!” чу Митко  думите на най-голямата клюкарка в селото  баба Куна, която се оказа наблизо до него.  Идваше му да потъне вдън земя от срам… Тогава  Цвети  прегърна  Митко  и го целуна страстно! Чуха се викове: „-Горчиво, горчиво” и тези викове се подеха от всички. Циганите от катуна се събраха  и настръхнаха…. Цвети се доближи до ухото но Митко и му прошепна:: „-Чакай ме миличък, довечера до моста на реката под върбите, ще бъда само твоя – 00.00 часа и показа на дланта на ръката си изписаният мобилен, който беше с десет различни цифри. Митко  го погледна и веднага го запомни, защото той имаше феноменална памет. След това, когато Цвети отново се приближи до него, Митко  успя  да промълви съвсем тихичко като хвана нежно ръката на Цвети. „ Много ми е приятно, казвам се Митко! Обичам те мила и оооо влюбен съм в теб!” „ – И аз!”, му отговори тя и бързо се отдалечи от него. Колкото и да си източваше врата,  баба Куна не успя нищо да чуе, но забеляза нещо и дълбоко се замисли…

       Шоуто свърши и циганският катун се изнесе от селото, но хората продължиха дълго време да говорят за него. По късно в селото се пусна слух, че циганите не са позволили  на Цвети да се омъжи за Митко...

       Баба Куна едва след месец, една вечер, успя да сглоби пъзела, който се разбърка  пред очите й по време на шоуто.Тя, дори не дочака да се съмне и отиде у Величкини. Почука на входната врата. Величка й отвори и я покани, като се изненада за ранното й посещение. Надяваше се да чуе някаква важна клюка в селото…Но баба Куна започна да я разпитва:

       - Величке,  ти раждала ли си близнаци! - очите на Величка се ококориха и тя започна да трепери…

       - Да, да како Куне! Родих две момиченца близначки, но акушерката ми каза, че едното ми момиченце е починало! А както знаеш и другото ми близначе Катя, горкото и то почина, ти нали си го виждала… Беше много красиво момиченце. Сетне не можах да забременея и си взехме Светлито от дома.Отгледахме си я като наша дъщеричка и много си я обичаме.

       - А ти видя ли трупчето на починалото си дете  Величке! – попита я припряно баба Куна.

      - Не, не съм го видяла! Не ми го дадоха, защото не искали да ме травмират.Защо ме питаш за това?

      - Не е починало Величке, не е починало да знаеш! Живо и здраво си ти е детето. Катя имаше белег – бадемче на вратлето си,  нали! Сигурно и другото ти момиченце е имало същият белег. - и  Величка подскочи като попарена с вряла вода и дъжд от сълзи на мъка и радост се стекоха от очите й, и   тя изстена силно…

       - Оооооох, даааа имаха и двечките! Акушерката ми каза…  Казвай, дъщеричката ми жива ли е! Ооооо живааааа, живааа е Господи, благодаря ти! А ти како Кино, къде я видя? Коя е! Кажи ми!

       - Другата ти  дъщеря сега се казва Цвети и тя е дресьорската в цирка.  Видях й бадемчето на вратлето, отблизо Те там с Митко нали се целунаха и аз бях наблизо, но не можах да се сетя веднага на кое друго момиче съм виждала същият белег…

       Още на следващият ден Величка отиде до Митко, за да го попита знае ли къде се намира Цвети, като му разказа, че Цвети е нейна родна дъщеря и, че тя няма нищо напротив той и Цвети да се оженят. Митко записа на едно листче, мобилният номер на любимата си и го даде на Величка. Още същата вечер, късно през нощта, както я посъветва Митко, тя и съпругът й Марко се свързаха с дъщеря си Цвети. Тя беше много объркана, но в същото време и много  щастлива, че най-после е разкрила тайната на своят живот и се е свързала с биологичните си родители. Цвети  каза на  родителите си, че ще  избяга от катуна…

       Само след три дена Цвети, яхна белият кон  и следвана от тринадесетте черни котки, които се движеха в индийска нишка след коня,  пристигна в селото, където събра  очите на селяните… Всички се чудеха: „-Какво ли дири бялата циганка отново в селото! „ Но тя бързо задоволи  тяхното любопитство като ги попита, къде живеят нейните родители Величка и Марко. Когато Цвети се срещна с родителите си, порои от сълзи на истинска блажена радост, потекоха от очите на всички. Котките стояха встрани и потриваха  горните си две лапички. Прегръдките и целувките  нямаха  край… След малко при тях пристигна и Митко, след като беше  научил новината, че Цвети е в селото. Той поиска ръката на Цвети от истинските й родители и те на секундата се съгласиха. Още същата вечер направиха и годеж  като ходиха  и до селската църква да се венчаят, късно през нощта.     Някъде след полунощ в ранното утро на деня, водени от трите си кучета по горещи следи,  всички цигани от катуна пристигнаха да си вземат бялото момиче, конят и котките. Те   затропаха силно по заключените порти на Величкини! Техните викове и псувни ехтяха в тихата нощ  и събудиха  повечето селяни. Първа до Величкини дотърча съседката баба Динка, която  разбра за какво става въпрос. Тя се обади на телефон сто и дванадесет, след което  полицията се намеси  и не  се стигна до стълкновение. Полицаите искаха да арестуват циганката Маламка  заедно със съпруга й Асен, с  обвинение за отвличане на дете от родилният дом, но Цвети, с доброто си сърце  ги защити  и циганите си тръгнали по живо по здраво, като издърпаха насила кончето, което не искаше да се отдели от Цвети. Те се опитаха да уловят котките, но те се разбягаха в различни посоки из цялото село и успяха да вземат със себе си, само една черна котка, която беше  бременна. След като обстановката в селото се успокои, всичките дванадесет котки се върнаха при Цвети, а след няколко  месеца една вечер, Цвети чу кучешки лай и цвилене на портата. Тя отвори вратата и видя тринадесетата си котка, трите далматински кучета и кончето си. Котката гальовно се хвърли в обятията на Цвети, кучетата въртяха опашки от радост, а кончето цвилеше весело до стопанката си.   Дресираните животни бяха избрали  да живеят  при Цвети, която винаги се грижеше с любов към тях.  Цвети  беше безкрайно щастлива с любовта на живота си, със своите истински родители  и с любимите си животни! Да даде Бог на всекиму, това щастие…