Черната лапа на Топчичко - Деница Петрова

Сянката на огромна черна лапа се плъзна върху стъклата на прозореца. После преминаха още три подобни възглавнички. Всъщност това бе Топчичко, който се беше родил преди седем месеца и сега опознаваше света наоколо, като не спираше да лудува.

Кожухчето му беше черно с дълъг косъм, нямаше специална порода, но изглеждаше почти като персийче. На върха на нослето имаше една бяла точка във формата на малко сърце, това като че ли си оставаше единственото бяло в него, защото целият си беше едно черно дяволче. Сутрин рано въртеше опашка милостиво и чакаше с молба в дълбоките му сини очи да сложа дозата гранулки в купичката. Скачаше в леглото ми и се сгушваше под завивките, или се закачаше с ноктите, където му падне. Катереше се и ги забиваше в дрехите. По цял ден тичаше из цялата къща и дори проявяваше интерес към представителите на мишето семейство. Една вечер нещастно объркано мишле се луташе до празните щайги.Тогава Топчичко се оживи и я подгони. Започна луда надпревара и мишлето се въртеше в кръг, а той бягаше с подскоци по него и протягаше по някоя лапа с пуснати разтеглени нокти. След дългото надбягване само с един удар на лапата мишлето спря изтощено.Топчичко го сграбчи отгоре с хищното желание да не го изпуска. Мишлето ококори очи и застина в циментова поза, после се опита да се раздвижи под хватката на пухкавото тяло на котето. Подхвърляше я и дъвчеше, а то все повече се изморяваше. Видях, че мишлето бе ранено от ноктите на Топчичко. Той го повлече към горния етаж и си го запази като трофей от първата му битка, а по всяка вероятност и за десерт. Като цяло Топчичко бе доста малък за да го изяде, но мишлето така или иначе щеше да умре от раните си. От неравната борба мишката стоеше с полуотворени очи и едва дишаше полуживо, като леко помръдваше острата си муцунка.

На другата сутрин мишлето бе мъртво, но Топичко бе победил в истинско котешко съревнование с мишка. Това бе гордост за котешката гилдия.

Топчичко миришеше на мръсотия и мазе, затова майка му започна да го ближе и чисти с дългите си извити мустаци, като приплъзваше език по цялото му тяло, но въпреки това той имаше нужда от баня. Оставихме го да се наиграе и после го изкъпахме.

Така отново козинката му стана дълга и бухнала, защото от борбата с мишката бе придобила сплескана форма. Няколко дни спа непробудно и лениво се прозяваше на прозореца като лапите му чертаеха гигантски черни петна. След като добре поспа, той се сети да гони листата и боклуците по пътеката на двора със същото желание, с което

залови мишлето. Навярно търсеше следващата си мишка.