Изненадата - Рая Вид

            Когато слязох от автобуса, дъждът сякаш спря по поръчка. Бързах да се прибрах вкъщи не заради друго, а защото трябваше да сложа вечерята първо на печката, а после и на масата...         

            На вратата ме чакаха синът ми и приятелката му, ухилени до ушите, а думите им – едни такива тихи, топли, приятни:         
            - Мамче, ние такова... пъхнахме нещо във фурната..., ама ти да не се сърдиш, а?
            - Ами…, каквото сте сготвили, това ще ядем - отвърнах аз доволна, че веднъж поне се сетиха да ме отменят...  
            Беше ми писнало всяка сутрин да ставам в ранни зори, да правя кафе или чай, някакви закуски от рода на баници, кексове, пици и да отивам на работа, а като се върна да бързам и да мисля какво да приготвя за ядене. Исках да са доволни, но те по цял ден се излежаваха и се чудяеха какво да правят... Знам, че бяха кризисни времена и трудно се намираше работа, ама поне до магазина можеше да отидат и да купят туй-онуй или да сготвят нещо...         
            Преоблякох се набързо и нямах нетърпение да видя какво имаше за вечеря и то… във фурната... Не ми миришеше нито на печено пиле, нито на мусака, нито на сърми, а уж усещах отдалече на какво мирише вкъщи... Не случайно мъжът ми казваше, че е трябвало да работя като полицейско куче някъде – надушвала съм отдалече какво беше пил и колко цигари беше изпушил...  
            „Сигурно от влажното време навън, носът ми е запушен... или пък още печката не беше включена“ –така си помислих и отворих припряно фурната.  Направо застинах - вътре имаше една мокра сива топка. Вгледах се внимателно - малка къса опашка, дълги задни крака... Заек? Боже! Откъде са го взели?... Как ще го готвя?... Ами аз не мога муха да убия! ... Кой ще го заколи сега?... Кой ще го дере?... Едва чувах обясненията на децата, че са го намерили в дъжда, станало им мъчно за животинката в това лошо време... и ако го харесам, да си го задържим вкъщи... Какво? Само това ми липсваше! ... Като бяха малки синът и дъщерята, не позволих животни да има в апартамента под предлог, че те имат естествена среда и се чувстват най-добре навън, ама сега, и то… заек! Как ще го гледаме, в какво? С какво ще го храним?... "Чакай първо да го изкарам от фурната, пък ще го мислим после..." - рекох си на ума и издърпах влажната космата топка. Обърнах я към себе си и... едни огромни зелени очи ме стрелнаха уплашено, а силното "Мяуууууу!“ направо ме събори на земята... Навирих крака, а синът и гаджето му се заливаха от смях... Взех котето и го гушнах. То близна доволно ръката ми, а аз - такова силно мъркане през живота си не бях чувала никога...    
            - Ах, ти Мърчо такъв! - разнежих се и... така си остана името му завинаги – Мърчо. На всичкото отгоре се оказа страхотен котарак – и добричък, и умничък, но нали си беше наш – от него по-хубав нямаше… Пък какви ги вършеше цели осем години и половина, не е за разправяне, но това са други истории…