Вещицата Зюле като черна котка - Миглена Николова

Да бъдеш черна котка не беше никак приятно или лесно на вещицата Зюле. Когато миналият Хелоуин я подгониха неочаквано безмълвните зомбита преоблечени като младежи, тя нямаше никакво време за заклинанието за преобразяване.

Започна го и не успя да го завърши от бързане, и в резултат на което се преобрази на малко черно безпомощно коте, със святкащи зелени очи, които хвърляха искри. В последният момент успя да се прилепи към тъмната сенчеста къща, която изникна пред нея и зомбитата я отминаха без да гледат към земята, все така поклащайки се в синхрон.

-Добре, че не са много съобразителни и нямат рецептори за миризми- помисли си Зюле - иначе щях да стана на кайма.

Хелоуин беше единствената нощ в годината в която можеше съществата, които иначе живееха във невидимия свят  да се материализират в света на хората, без да събудят подозренията им и да се забавляват, без да предизвикват безредици. Но нещо се беше объркало тогава, какво точно, Зюле не знаеше, тъй като не можеше да се завърне обратно. Трябваше да чака до следващия Хелоун, заклинанията работеха само тогава.

Когато Никол Б. излезе сутринта видя пред вратата си едно малко черно мършаво коте, което я гледаше мълчаливо и настоятелно. Тя не му обърна внимание, понеже бързаше. Но връщайки се от работа вечерта видя, че котето продължава да я чака.

-Какво упорито коте- помисли си тя. После отвори вратата и го пусна да влезе, духаше студен есенен вятър и на нея й стана жал за мъничето.

Така Зюле, във вид на котка остана да живее при Никол Б. Тя израсна много бързо, черна на цвят, дебеличка, с лъскав косъм и зелени очи. Пристъпваше привидно бавно, но нищо не убягваше от погледа й. Всеки ден обикаляше навън, но винаги се прибираше вечер и носеше на Никол Б. по една градинска мишка. Научи много за котешкия живот, а когато усетеше опасност, се покачваше на някое дърво, черната й козина се припокриваше с черната кора на дървото и тя можеше да остане там с часове, наблюдавайки околния свят. Времето летеше бързо.

Наближаваше следващият Хелоуин. Зюле предвидливо се измъкна от къщата още рано сутринта.

Нямаше търпение да настъпи часът за преобразяване, разполагаше само с няколко мига. Побърза да се качи на покрива на къщата. С настъпването на нощта ставаше все по-неспокойна, котешките й зелени очи припламваха в мрака. Звездите се бяха притаили в очакване. Когато настъпи мигът, Зюле успя да произнесе успешно заклинанието за възвръщане. Диплите на дългата й черна рокля се размятаха от вятъра, метлата й се материализира до нея послушно и нетърпеливо. Зюле се отправи нагоре, към мастилено-черното небе, което я очакваше. Луната не забеляза нищо в този момент, тъй като премигаше сънливо и почти се бе завила да спи с покривало от перести облаци.

Никол Б. потърси котката си в следващите няколко дни, и все я очакваше да се прибере. Когато това не се случи, тя не се разтревожи особено, съжаляваше само, че сега няма кой да лови буболечките -миризливки, които все така влизаха през прозореца, когато проветряваше.

- Какво ли са котките, с които живеем? Може би същества от друг свят, които идват при нас и после си отиват - помисли си Никол Б., когато видя една сутрин малки котенца да се боричкат около един контейнер за боклук. Помисли си, че може би ще си вземе ново коте, но не сега, не веднага, нека то само пожелае да тръгне след нея, както предишната й черна котка със святкащите зелени очи.