Ти да видишшш... - Геолина Стефанова

Човекът мой седи на втора бира

и мисли - „слабо е туй котешко телце“.

Не вижда, милият – под тоз кожух пулсира

на дива котка гордото сърце.

Чета му мислите и болките му зная,

когато страда мълком, лягам точно там,

защото мога и лекувам го. Така е.

Свещени котките били са в онзи храм

на Бастет – майка и богиня във Египет.

Но тук Балкани са и губим тази власт,

та само тайно от магията ще сипя

в ума му морен, дойде ли си в нас...

Той мисли, че избира ми храната,

че пак открил е топлата вода.

Стопанин бил ми?! Да бе, да – познато