ПИСИ - Елена Динова

Живея си с моята Писи и се радвам на съдбата. Аз съм студентка.

 Уча инженерство, задочно. Сложна работа. Денем работя в строителна

 фирма, а вечер  учим с Писи, т.с. аз уча, а Писи ми помага.

       Започна ли да чета от учебника, тя ляга до мен и мърка нежно.

Става ми леко, пренасям се в свят без учебници и чертежи.

Често съм сигурна, че задрямвам, сепвам се изведнъж и намирам

учебникът паднал върху лицето ми. Отвaрям очи с чувството,

че съм била под някакъвпохлупак. 

- Книжен похлупак. - въздъхвам тогава успокоена.

Тази  вечер съм решила да чертая, рано е още за сън. Отивам към

чертожната маса  и се навеждам над последния чертеж. В средата на

чертежа се настанява любимото ми черно петно, стрелка ме със зелени

влюбени очи, готово да ми помага. Идва ми да захвърля линеалаи да 

протегна ръка, за да го прегърна. Писи – черното петно  е котка с твърд

характер, не се поддава на провокации. Не помръдва от листа, не дава

никакви индикации, че скучае и на мене не ми остава нищо друго

освен да чертая около нея. Средата на чертежа оставам накрая –

един вид за десерт. Когато Писи се умори да ме гледа влюбено и

същевременно строго я премествам на дивана.Черното петно се

протяга блажено, превръща се в черен овал, заемащ изцяло дивана.

Известно време долавям мъркането й, след това настава тишина,

навярно Писи вече спи.

След силната доза кафе, довършвам чертежа в средната му част и

вземам мигновено решение – ще вечерям. Мисля трескаво за някакъв

аламинут. Слагам три филии в тостера и ги препичам, така ги обичаме

с Писи, да са хрупкави. Намазвам ги с дебел слой пастет, нарязвам ги

на малки хапки, сипвам мляко в чинийката на Писи, а за себе си чаша

червено вино. Ще празнуваме. Това е последния чертеж за този семестър.

-Писи, будна ли си ?- прошепвам нежно.

                 Тя като, че ли е чакала да я повикам. Скача доловила аромата на

                 филийките и пастета и се настанява на съседния до мене стол.

Храним се. Две хапки за мен, една за Писи. Хрупаме със здравите си

зъби, хвърляме си мили погледи и сме щастливи.