Тя! - Виктория Георгиева

Котката, уважаеми, капризна била,

често дразнела с високо вирната глава.

Казват още,  че обикновено не била разбрана,

а имала труден характер – държала се като избрана,

по-специална,  нерядко антисоциална,

по-скоро студена- някак официална.

Да не говорим пътят да ти пресече черна,

отиде ти късмета далече...

Да ви кажа правичката –аз не мислех така,

докато случайно на вратата ми, не се отърка ТЯ!

Красавица беше – с огромни зелени очи и кръшна снага,

катранено черна, като вечер беззвездна.

Колко се зарадвах отначало – напоследък ми беше доскучало,

и тази неочаквана посетителка, на самотата ми беше избавителка.

Но не било точно така, без нея си направих сметката...

Тя бе дива и неопитомена, още на мига бях уведомена,

че от днес нататък се въвеждат нови правила ,

ако не ме устройва -  оттатък вратата!

Диванът стана нейна запазена територия,

остана далечна история, моето пребиваване там.

Кухнята също и хареса,  хладилникът –особено много,

вечно около него се въртеше, нещо под мустак сумтеше

и нетърпеливо ме приканваше с опашка-

хайде, гладна съм, не се бави, веднага нещо от там извади!

Настанаха трудни дни – и от леглото започна да ме гони дори,

тясно и било да го делим, трябвало ясни граници да определим,

помещенията вкъщи да разпределим...

Кухнята не дава, диванът – абсурд, леглото –не, дума да не става,

ама, чакай малко, уважаема, за мен какво остава?

Имах лехичка с цветя, хич не на шега, изчезна и тя.

Не искам да я клеветя, но Боже,

много лош нрав има, често иде ми

да и ударя един здрав пердах.

Тъй минават дните, с таз котана у дома.

Смелост нямам да въстана, но трябва,

трябва, че скоро, в родната си къща

няма да има място, където да застана!