ПЪРВОАПРИЛСКАТА ШЕГА НА МУСА - Симона Василева

Беше първи април. Навън времето беше топло, защото пролетта отдавна бе дошла. Децата започнаха да излизат от бабините си къщи облечени леко и готови за игри.

Ето я и Муса. Тя е малко, палаво, но добро котенце, с три сестри и любяща майчица. Щом излезе от двора на градината на баба Пенка, където живееше с цялото си семейство, тя се чувстваше странно. Знаеше, че има някакъв интересен празник, но не знаеше какъв е той. Помисли, помисли па си каза:

-                     Да е първи юни? Не, не е. Децата не излизат с нови подаръци в ръка. Да е Никулден? Не - но не бих отказала да си хапна малко рибка.

Дълго време мисли и накрая се сети.

-                     Днес първи април! Ден на шегата! Трябва да измисля най-добрата шега в селото. Но каква ли да бъде тя?

И отново изпадна в дълбоки мисли…

-                     Може да се престоря, че не мога да мъркам, като обича баба ми Пенка. Ще бъде много забавно!

Докато обикаляше между къщите, срещна Антоан и Мими – двете най-малки в квартала. Те веднага се затичаха към нея, защото много я обичаха. Започнаха  да я галят. Но тя не започна да мърка, както бяха свикнали да прави. Те се притесниха и си казаха:

-                     Нека заведем веднага Муса при баба Пенка! Тя ще я накара да мърка.

Щом стигнаха, видяха баба Пенка да говори със съседката си баба Марийка и междувременно да храни кокошките.

-                     Бабо Пенче, бабо Пенче – викаха децата. Моля те, накарай Мусито отново да мърка, така, като само тя може.

-                     Добре, мои малки дечица.

И започна да гали своето котенце толкова нежно и приятно, че Муса, без да разбере, отново замърка.

-                     Видяхте ли деца? Тя само се е пошегувала с вас. Внимавайте, че днес е денят на лъжата, някой да не ви изиграе!

-                     Няма, бабче, няма! – отвърнаха децата.

-                     Че аз вече ги изиграх. – каза Муса и отново замъъърка J