КасМър - Симона Василева

Здравейте приятели! Не ви очаквах днес, но щом сте дошли до тук няма да ви връщам. Чуйте моята прекрасна и завладяваща история за моето приключение. Впрочем да ви кажа накратко сюжета: в главната роля – аз, черното коте – КасМър; следваща роля – Баба Яга; мястото на събитието – тайна, после ще разберете.

И така, започвам:

Един тъмен ден, след като тъкмо се бях събудил от сън и се разхождах с важна крачка сладко, сладко както най-обичам. Но щом влязох в хола, моята собственичка – Баба Яга се тръшна на пода да реве, та чак се къса. Щом видя, че съм в стаята веднага се завтече към мен със злобната си усмивка и ми изкрещя в лицето:

- КасМър! Никакви мишки няма да гониш, никакви отрови няма да събаряш, отиваш и ми намираш магическата шапка! Ясно ли е? Кой е доброто котенце на мама? – и силно ме притисна към гърдите си.

- Мяяяу?!

-  Имаш 24 часа! И да побързаш!

Аз си плюх на петите и избягах. Мислех си, че няма къде толкова де е отишла, най-много да е излетяла през прозореца в градината…

Но-не. Докато я търсих, видях, че нещо блести на върха на една от най-високите планини. Насочих силното си зрение и видях, че беше нейната шапка! Бях много щастлив! А, и не мислете, че искрите са от нейното величие или нещо подобно – не. Просто веднъж, когато Баба Яга отиде да се къпе (а това става доста рядко) докато се протягаше за хавлията я събори, падна в тоалетната чиния и от водата се повреди и даде на късо. Честно – вижда се, че тя не става за нищо, но много я обича! Затова се втурнах да се катеря към планината!

Минаха много часове, даже сякаш дни, но облян в пот успях да стигна върхът! Но тогава:

-                     Апчихууу!

О, не! Шапката падна от скалата.

-                     Няма да се откажа! Ще скоча! Бомбаа! – и я хванах, но…

Тряс! Мяу! Ау-болка! Одарих се в една скала, но я хванах, а когато паднах от скалата паднах точно в комина на къщичката ни и добре, че нямаше огън, а само станах от черно коте още по-черно.

-                     Супер!

И тогава видях моята мила стопанка да хърка на стола. Сложих и шапката и легнах в скута и.

 

И това беше моята вълнуваща история. Едва сега се сещам, че можеше да взема една от магическите и метли в килера…

Ама съм заспало коте!

 

=^..^=