ГРОЗДАНА - Николина Тодорова

Нямахме котки. Някой ни подхвърли котараче и то довлече черна котка, която наскоро се сдоби с три малки. Едното беше цялото черно, само на предните си лапички имаше бели ръкавички, а на задните – едно късо и едно дълго бяло чорапче. Дойде си с името – Гроздана, защото се майка ѝ се окоти под лозата. Другите две не оцеляха. При второто котило майката също почина, като пак остави две мъртви и едно живо котенце. Кръстихме го Фиеста, хранехме го с кисело мляко със спринцовка и малки и големи му се радваха.

Оказа се, че по това време и Гроздана е бременна. Няколко дена след раждането на Фиеста, черно-бялата Гроздана донесе новороденото си мъртво и го остави пред краката на дъщеря ми. Тя тъкмо държеше Фиеста и се опитваше да я нахрани. Внезапно Гроздана скочи в полата ѝ при малкото, помириса го и с предните си лапички нежно го приласка. Захвана го зад вратлето и го отнесе някъде по тавана на къщата. Чувахме го, че мяука, но от този ден нататък Гроздана пое грижите за него и му стана като родна майка. Когато Фиеста поотрасна, се разбра, че е от мъжки пол – котарак, който скоро напусна къщата ни и се запиля нанякъде.

Тази пролет Гроздана отново роди, този път четири котета: едното – шарено, второто – рижаво като тигърче, третото – цялото черно и четвъртото – Белогушко – черно с бели ръкавички, а на задните крачета с бели терлички.

Много са забавни като се боричкат, но ми изпотъпкаха магданоза, който чакам да узрее за семе. Как само се засилват и скачат върху дървените подпорни диреци, качват се нагоре донякъде и тупват на земята. Бият се две по две като боксьори на ринга. В най-невероятни пози заспиват, захванали бозките на майката.

Каква грижовна майка!