Котки - Елица Ангелова

Моето черно котенце
Намерих го на улицата. Гладно.
Кастрирано, с белязано ухо.
Небето потъмня и стана хладно.
Един глас в мене викаше: "Защо?"
Жестоко е живот да пресечеш.
Но и така то всеки ден умира.
Край него безразличие тече,
душичката му никой не разбира.
Погалих го, прибрах го у дома.
Делим си с него хляба, топлината.
И  сякаш не съм толкова сама,
когато то ме чака на вратата.