Самотата, ангелът и котаракът - Лилия Талпигова

 

    Леда е на 45, разведена. Синът й Тео учи в чужбина, не го е виждала от две години. Живее под наем в светла мансарда с мен, нейната самота, ангелът Гълъбина и черният котарак Один.

     Преди да ни избере черната гадинка, живяхме без особени катаклизми. С изключение на откачената история с художника Арто. Незнайно откъде се появяват тези човешки извращения, които надушват наранената душа и се прилепят като вампири. Гълъбина влезе в ролята си на ангел хранител. Предупреждения, под формата на пера, заваляха под път и над път. Дори наруши Кодекса за явна ненамеса в човешките дела, когато остави перо в средата на стаята при затворен прозорец, обаче... Накрая тъжна и проскубана се кротна у дома. Тогава Леда насвърши всичко, което би могло да се опише в Трактат за женската глупост. Плати си. И изрита Арто.

     Животът ни потече копринено мек. Налага се Леда да работи на две места. Прибира се късно, изтичва на терасата и вика на цветята: „ Прибрах се!”. Ще ме убие от смях. После се заема с женските домашни работи. Цялата е кълбо от сплетени емоции. Като добра самота, разплитам възлите, подреждам цветовете. Само с тъгата не мога да се разбера. Вие се край сивите очи като ароматен цигарен дим и посребрява ресниците на Леда.

Аз усещам кога съм необходима и как мога да помогна. Опитвам се да я направя поне малко щастлива като режисирам сънищата й. Пращам я например да скитори из ръжта на любимия й Бърнс, може пък някой да я целуне... Така бе до появата на черния котарак.

      Една мразовита утрин, малко преди да изпратим старата година,

Леда дочу как вратата на апартамента се отключва, скочи уплашено, още не можеше да се отърве от кошмара, че е преследвана. Беше сестра й – Сузи. Бутна в ръцете й черна трепереща топчица с думите: „ Вземи го, защото навън ще умре”  и отлетя на работа. С опадала козинка, подуто коремче и пълни с нечистотии ушички, малкото бе с осемте си живота отвъд. Но сестрите се пребориха за деветия. Кръстиха я Чийо(„ Мемоарите на една гейша”), но ветеринарят им обясни, че обръщението „ миличка” не е удачно, защото Чийо си е мъж. Вечерта, след прегледа, двете заумуваха. Решиха да пускат музика и по реакцията на животинчето да определят името. Минаха през различни стилове и епохи ( без чалга), но като стари рокерки задържаха най-много на любимите си групи. На „ Короната и пръстена” на „ Manowar”, в момента, в който заедно с вокалиста изкрещяха: „ Один”, добичето видимо живна. Така Один се появи в живота ни. Сега още от вратата Леда започва да се лигави с него: „ Любов моя... слънцето на мама...” Ужас, какво слънце бе, то непрогледно като безлунна нощ. Това не ми пречи и улеснява работата на Гълъбина, защото напук на тринайстите петъци и поверия, черните котарачета носят късмет.

      Но ми се бърка в сценариите на сънищата. Пращам Леда из ръжта, този момент го отработвам отдавна, тя женствено и плавно прекосява златната прелест. После поглежда ръчния си часовник, макар че не знае какво е ръчен часовник и потръпва. Като Джени усеща нечие присъствие, но не се обръща. Загадъчен тъмен силует плува към нея с добри намерения. приближава  се, посяга да я погали и... в полите й се отърква черен котарак и магията се разпилява. На сутринта  гадинката се подсмихва под дълъг мустак, разлива се от кеф. Търка се в краката й и мъъъърка „ Теееео, Теооо”. Да пази Господ, знае как, Негово Чернокожесто Височество. Простени са му всички своенравия, той е необходимо абаносово съвършенство, тя се промени към благоденствие. Дори написа стих:

                           Петък тринайсти-

                           човек пресече пътя

                           на черно коте.

                           Суеверно до корена

                           на бялата си душа,

                           то се прекръсти-

                           наобратно.

       

Разказва му всичко, което се е случило през деня, споделя тревогите и намеренията си, пуска му шотландска музика и ... какво ли още не. Както се казва падна си на пъпа момчето. Один гони мен – самотата, родена като орис за Леда,  дебне и скубе Гълъбина, сякаш е проста патка,  намираме спасение само до кактуса, от който той се плаши. И всичко това – безнаказано. Все пак живеем при него...Обича в студените зимни вечери да се присламчва подло към Леда, тогава тя се разтапя като захарен памук на летен панаир и му разказва историята за неговото спасяване, за сина си, за детството... просветват в топлия полумрак зелените му очи и поставя лапичка на сърцето й. Бог да благослови този хитруш –  в сънищата й има нережисирана от самота любов.

     Една нощ Один избяга. Леда се смали от тревога. Със Сузи обърнаха квартала, нищо. Намери го отново Сузи. Беше приятелка с един черен уличен котарак, той я завел при него. Първо го чула, после светнала с фенерчето –   Один стоял в тъмния заден двор на кооперацията на някогашна чешма,  погледнал я величествено и неангажиращо, сякаш бил кралят на квартала, липсвали му само короната и пръстена. На Сузи не й минават такива. Гушнала уличния му събрат и тръгнала. Один не понесъл предпочитанието и тръгнал след нея... Благословен да е. Така имам свободно време да си побъбря с Гълъбина, да обмисля сценария за следващия сън, да поразпусна.   

     Понякога надниквам над рамото на Леда, когато чете. Една вечер се натъкнах на някоя си Джей Остин. Та тя пише: „ Единствения начин, по който можеш да имаш Мистър Дарси е да си го създадеш”. Трябва да е манна небесна за жените тоя мистър. Докато Леда е на работа ще изчета каквото трябва, но тя ще има Дарси. Мили дами, самотата се грижи за вас, ангелът хранител ви пази, ако ви е избрал и един черен, своенравен и интилигентен котарак, тогава е почти... магия.

    Леда се разбуди, мистър Дарси тъкмо понечи да целуне ръката й, когато черен котарак скочи и го одраска.  До възглавницата й прегърнати спяха самотата и котарачето, на перваза на прозореца, до саксията с кактуса дремеше Гълъбина. Каква идилия. Утре Тео се връща. Щастлива, Леда погали самотата и Один, усмихна се и пожела полетът на сина й да е успешен.