ЖЕНАТА КОТКА - Антоанета Овчарова

                В преданията на много народи котките имат по девет живота.

 

 

Девет луни лъчеструят сребро от небето,

девет сенки пропълзяват тайнствено в сърцето.

Девет води съм изляла пред твоята къща,

девет реки ще прегазя, но при теб се връщам!

 

Като луна закопняла, като сянка тъмна,

като вода, като въздух, с тебе ще осъмна.

 Ще те следвам неотлъчно, предано и вярно,

няма да ни раздели майка ти коварна.

 

Ще се взирам в тебе, мили, с нежност и любов.

Ще се га ля в теб и знай, туй е моя зов.

Мойта обич безгранична, чиста, всеотдайна,

майка ти не ще затрие злостно и потайно

 

Не успя да ме убие, ни да ме прокуди.

Няма пак да ме напада със интриги луди.

 

Тихо, леко се промъквам в богатската  къща.....

Не успя да влезе в нея мама като тъща.

Не успя да ми се радва като твоя булка,

нито да попей щастливо на внучето в люлка.

..................

 

Девет гарвана прелитат.....Нощта бавно ляга.

Лека сянка – тихо стъпвам, лапички протягам.

Девет крачки ще направя – не ще те оставя.

В деветте живота мои, не ще те забравя.

 

10.08.2018 г.

София