Сутиен „Доспат” - Златина Вълева

Хората се пазят от черни котки, ние ги отглеждаме! Така често подмята майка ми. Аз имам не една – две черни котки – майка и дъщеря.

Моето съкровище се казва Тина. Да, кръстих я на себе си, сякаш съм предчувствала, че тя ще стане част от мен. Толкова много я обичам, че не бих могла да сравня тази обич с друга или да я определя по някакъв начин с човешки думи. Само сърцето знае! И може би една моя част, женското ми аз, онова, бездетното, което не можа да изпита майчиното чувство.

Тина беше най-едрото и кротко коте, дете на Пипилота, опушено сива котка, която ми подариха. Когато сивата котка изчезна, запазих Тина. Избрах я интуитивно, макар че котките при растеж се променят и бебешкият им вид едва ли гарантира как ще изглеждат в друга възраст. Тя порасна чудесна черна перла – с лъскав косъм, с бяло бисерче на гърдички и бели гащички. С течение на времето и многото раждания тялото й наедря, стана по-пухкава и бавна. Кротка, търпелива и прилепена към нас, човешките й родители, тя нито веднъж не направи „котешка беля”.Дори не съм ухапана или одраскана. Научихме се да разговаряме – особено сутрин, в ранни зори, когато съм станала поне половин час преди алармата. Тя настойчиво ме зове да обърна внимание на нейните нужди. Ако аз си позволя да започна почистване на кухнята и бокса, тя ще мине точно през събрания боклук, за да напомни, че друго е важно. Окей! Изоставям чистенето, измивам съдинките й, сипвам пауч и твърди храни. Наливам прясна вода. Още една странност – от тая купичка тя вода не пие. След храната ще отиде в банята, ще се подпре на зелената кофа и ще започне да топи лапичка и да прави „сутрешния си тоалет”. До тази кофа има кофичка за Тина. Ето, от тук ще пие продължително вода. Толкова обичам да я наблюдавам, че рядко се сещам да поглеждам към часовника, защото ще трябва да се ходи на работа! Когато остане сама, вероятно спи, тъй като след 8 – 10 часово отсъствие я намирам очакваща пред вратата. Нищо не е обърнато, променено или съборено. Взаимната ни любов е дълбоко в нас, силна и вярна. Винаги я прегръщам, говоря й, целувам главичката, радвам се на муцунката, на лапичките, на телцето й!

През пролетта тя заминава с моите родители на село. Имаме широк двор, където обича да тича, да се катери по дърветата, да ловува. Някои ме питат – не те ли е страх, че ще пипне болест? Но аз разбирам, че тя има нужда от своята свобода, от своите инстинкти на мишелов и женско същество. Така през пролетните тайнства Тина беше заплождана десетина пъти от селски котараци мераклии. Всички хора в селото знаят за нея, но малко са я виждали, защото е страхлива и свенлива. Но пък особената й котешка красота е подушвана от най-далече живеещите мъжкари. Затова я наричам „моята принцеса”, „най-красивата красота”, „на мама момичето”.И така Тина ражда десет пъти – по два пъти две години и по веднъж - шест. Децата й бяха същите черни перли като нея. Няколко пъти в котилото имаше сиви опушени котенца, които наричах „мишолини”, същите като майка й Пипилота. Тина беше много чаровна майка! Наблюдавали сме я как ги прегръща, облизва, вика, закриля. Няма по-очарователно майчино чувство от котешкото! Когато сме поисквали да вземем бебе и да го разгледаме, сме питали: ”Тина, може ли да вземем бебе да го разгледаме?” Гърлено „да” по котешки, а след като бебето е върнато при нея, започва старателно къпане и „прикоткване”.

Миналото лято роди три черни бебета. Двете подарихме, а най-топчестото и най-пухкавото оставих за нас. Кръстих го Пухтичка, накратко – Пухти. На 7 септември 2018 година ща навърши една година. Пухти се превърна в младата Тина – енергично, красиво и глезено коте. Едва го удържаме през нощта да не излиза от къщата, опасявайки се от зачеване. И двете котинки слушат възпитателката си – моята майка, но и „кръшкат” по котешките си работи. Донасят трофеи – врабчета, гущерчета, жабки, мишки, за да се похвалят. Плячката се отнема и потъва в контейнера. За добро поведение им се дават лакомства – месни пръчки, на които се нахвърлят лакомо.

Тази година, през май, кастрирах Тина. Когато я донесох вкъщи след операцията, се разплаках силно и прочувствено заради нейните страдания. През този ден, докато излезе упойката, котинката беше като дрогирана и не на себе си. Целия ден лазих край нея. През следващите две седмици я носих на инжекции, купувах специална храна, впръсквах синьо лекарство на шева. Та от това лекарство тръгна случаят със сутиена „Триумф”. Това е хубава марка за бельо. Избрах си нещо като бюстие, сладоледено на цвят – нито розово, нито оранжево. Докато му се чудих и пробвах, продавачката ме уверяваше, че е „втора кожа”, тя го имала същото, носила го непрестанно, докато била на почивка край язовир Доспат. Името Доспат прозвуча няколко пъти, останах с впечатлението, че е място за изпитания на фино бельо в  коравите условия на родопския климат и язовир Доспат. Та така, марката „Триумф” е позната на всички жени. Хубаво, облякох прехвалената придобивка, усетих мекотата й. Хвърлих доста пари, но заслужено. След това я изпрах и заедно с други дрехи от прането съм я оставила върху спалнята.

По някое време потърсих Тина. Тя може да скача и да си отваря вратите на стаите. И наистина – две врати зееха. Проследих пътя на малката красавица и я намерих легнала върху прането. Не й се скарах. Целувах я, говорих й и лекичко я вдигнах. Но, о, небеса! Сладоледеният цвят на бюстието се беше изпъстрил с ярко синьо петно от лекарството на Тининото коремче. Не че такива петънца не останаха по дамаски на столове и дивани!

Целувах си съкровището, гушках го и никак, ама никак, не ми беше жал за изцапаната скъпа вещ.

Не броя парите за котешките храни и лакомства. Избирам ги – да са разнообразни и с полезно действие. Защото знам, че отворя ли вратата на кухнята или на селския ни дом, срещу мен ще се затича да ме посрещне моята последна любов – Тина! Радостта ми е неописуема. Пухтичка ще я намеря по-късно, след като съм нагушкала „куклата”. Започва умилкването от едната и от другата. В мене те виждат преносвача на лакомства и оня досадник, който често ги взема на ръце, за да ги гушка и да им говори.

Синьото петно от лекарството отдавна го няма на коремчето на Тина. Но остана като печат на бельото. Така се оказа, че имам побългарена марка бельо „Триумф” -„Доспат”.