КОТКАТА - Драгни Драгнев

 

      Веднъж купиха на Боян книжка с картинки.

      Тя беше много шарена и красива, защото художникът я беше нарисувал с най-различни боички.

      В книжката имаше едно магаренце, една котка,  един петел, три патенца и едно мишле.

      Магаренцето играеше на поляната. Котката спеше на покрива на къщата.  Петелът кукуригаше на двора. Патенцата плуваха в локвата, а мишлето се разхождаше на тавана.

      Боян разгърна книжката и разгледа всички картинки.

      Първо му хареса магаренцето, което играеше на поляната. То беше нарисувано с кафява боичка. Само около очите и устата му беше бяло.

      После му хареса котката. Беше нарисувана с три боички – бяла, кафява и черна.

      След това погледна петела, който кукуригаше на двора. Беше нарисуван с най-различни боички. Само гребенът му беше целият червен – като слънцето в ранно утро.

      На Боян много му харесаха и трите патенца, както плуваха в локвата. Те бяха нарисувани с жълта боичка, а човките и крачетата им – с червена.

      На последната картинка мишлето се разхождаше на тавана. Само че то беше съвсем бяло.

-      Чудна работа! – каза Боян. – Никога не съм

виждал бяло мишле. Сигурно художникът е свършил боичките си.                                                    

И Боян взе своите боички. Само че не знаеше с

какъв цвят да боядиса мишлето. Затова попита Росето. Росето му каза, че мишлето е сиво.

- Ама аз нямам такава боичка – рече Боян.

- И аз нямам – вдигна рамене Росето.

Тогава Боян сам реши какво да направи.

Най-напред нарисува мишлето с черна боичка,

после с кафява, след това със зелена, със синя, с червена, с жълта и накрая –  бяла боичка.

-      Е, сега мишлето е сиво! – каза Боян.

-      Книжката стана още по-шарена – поясни

Росето. – Такива книжки са по-хубави…

И Боян, и Росето се засмяха. Двамата бяха

много радостни, че помогнаха на художника да довърши рисунките в книжката.

       Тогава котката се събуди. Спусна се от покрива в тавана на къщата и подгони мишлето. Боян и Росето обаче не знаеха и не научиха дали котката хвана мишлето.