ВЯРНОТО КУЧЕ – ВЕЧНОТО - Тодор Билчев

Във този свят, дали измислен за добро,

аз куче си избрах да бъда вярно, зло.

Да ми подхвърлят мръвки край устата,

Със зъбите да пазя си правата.

 

Да вляза смело даже в политиката.

Да сплаша селяните със мотиката.

Да ми строят приютите-палати.

Да имам пръст във всичките заплати!

 

Нежно по корема като ме погалят –

страсти кучешки у мене да запалят.

Готов съм да разкъсам всеки с зъби –

на моя Господар щом се озъби!

 

И в този свят безмилостен, коварен, зъл,

броящ ме толкова отдавна без акъл,

най-верен на Човека ще остана

и тъй безсмъртен, вечен аз ще стана!