КОТЕШКА ЛЮБОВ- Тодор Билчев

От думи отровни пак се опивам.

С котката в хола кротко заспивам.

Аз само със нея, май, се разбирам.

Че котка съм бил, преди, подозирам.

 

И диша телцето пухено кротко.

Лекува душата вярната котка.

Забравям обиди, коварни слова.

С любимата котка в небето летя.

 

Но щом се в леглото с нея събудя,

от нищо не мога да се учудя.

Че гали ме тя със лапичка мека…

Колко малко му трябва на човека?!...