Голямото бяло нещо - Самира Душева

      Денят започна както винаги за котака Ромео или както често го наричаха Пльоки ,защото обичаше да се пльосва някъде изведнъж. Той се събуди, разтегна се, след това още няколко пъти се разтегна, прозя се така, че буквално долната му челюст се откачи от горната, след което се облиза в очакване на закуската. И тя не закъсня. Радостен, след като се натъпка, Пльоки отиде в кухнята- току-виж, кярил и някое саламче. Но не би. Изгониха го оттам. А той само искаше саламче, за десерт.

          Денят за Пльоки продължи както винаги. Той се пльосна на обичайното си място , до дивана в трапезарията, след което задряма.

          По едно време се събуди. Някой отваряше вратата- беше Тя. Пльоки се раздвижи, за да види какво става, но беше изритан отново. Умърлушен, той отново се пльокна и задряма. Всъщност, денят му минаваше в дрямка и това му беше любимото занимание. Само някой път успяваше да се добере до някое саламче, но не винаги.

          Малко по-късно, унесен в дрямката си, Пльоки не чу как той се прибира и се стресна едва когато я видя да носи Нещото. То беше наистина голямо- бяло, не приличаше на нищо, което Пльоки бешевиждал до сега. Това пробуди любопитството на Пльоки. Той се заинтересува от Голямото бяло нещо и реши да гледа какво е това Нещо и какво ще направи Тя с него.

          И съвсем скоро видя. С Голямото бяло нещо се случи нещо, което Пльоки не беше очаквал. То беше сложено на два стола и след като Тя го докосна и започна да прави някакви магии с него, Голямото бяло нещо започна да издава страшен, всяваш ужас у Пльоки, звук. Голямото бяло нещо стържеше, дереше се и Пльоки помисли, че Голямото бяло нещо е живо. Ужасен, Пльоки избяга.

          Скоро Голямото бяло нещо престана да издава тези страховити звуци и Пльоки, воден от своето вродено любопитство, реши да види какво се е случило с него. Подаде любопитно глава, но Тя започна да мести Голямото бяло нещо. Пльоки подскочи и отново избяга. Сърчицето му тупкаше бързо, но пак от любопитство реши да види.

          С Голямото бяло нещо се беше случило нещо. То беше разделено на две, а по земята се търкаляха множество части от Нещото. В този момент Тя взе едната част от Голямото бяло нещо, но я изпусна. Отново се раздаде онзи страшен шум, който беше всял ужас у Пльоки и той отново избяга.После Тя занесе частта от Голямото бяло нещо и я сложи в кухнята. Пльоки все пак реши да провери какво се случва и се подаде иззад ъгъла.

          - Абе, Пльоки, тоя страшен стиропор ли те изплаши?-обърна се към него Тя.- Бягай да хванеш някоя муха и стига си размахвал тая опашка.

          След това Тя отново нарочно започна да търка Голямото бяло нещо, при което Пьоки се почувства отново застрашен, размаха страхливо опашка, изгърби се и избяга.