Тази черна котка е самият дявол - Стефан Страшимиров

 

            – Ленче, ще придружиш ли Том до училището? Знаеш, че е епилептик и се опасявам, че до училището има три много опасни кръстовища. Ако припадне там...

            – Не се притеснявай, лельо Анче, нали сме в един клас, ще го придружа до чина!

            – Златна душица си ти, сега ще бъда спокойна! Хайде, Том, не карай Ленчето да те чака! – викна тя и петнадесетгодишният Том се появи с широка усмивка. Поздрави Ленчето и тръгна редом с нея.

            – Да минем през градинката, имаме един час до училищния звънец?

            – Защо не! Сега там липите са цъфнали и ароматът е божествен!

            Двамата съвсем бавно навлязоха в парка. Група деца, като ги видяха, зацъкаха с език, а Пешко подхвърли:

            – Я виж ти, докато ние си играем на стражари и апаши, Том си e хванал гадже! – и децата избухнаха в смях.

            Том се готвеше да им отвърне подобаващо, но ненадейно едно малко, черно коте му се замота в краката. Ленчето се опита да го вземе с ръце, но то ловко й се изплъзна и започна да се катери по краката на Том, който го взе и го погали, а Ленчето подхвърли:

            – То те хареса, Том!

            – Навярно е женско! – засмя се Том.

            – Погледни, Том, как заблестяха очите му, когато го галиш!

            В този миг Том усети, че главата му се замая и той се строполи в тревата. Ленчето, макар че знаеше за епилепсията му, уплашено се разкрещя:

            – Помощ, помощ!

            Децата бързо се спуснаха към тях и се чудеха какво да правят, когато едно по-голямо момче каза:

            – Отдръпнете се от него и го оставете. Той ще се съвземе!

            В този миг малкото котенце легна на гърдите на Том и се сви. Едно от децата викна:

            – Я бе, марш оттук, мръсен котарак! – и посегна към него, но котето неочаквано чевръсто скочи и го одраска по ръката. Веднага отново се настани на гърдите на Том, а две стари жени, които се приближиха, казаха:

            – Деца, оставете котката, тя ще му помогне да се свести!

            Не минаха и десетина минути и Том отвори очи. Виждайки мъркащото котенце, той го гушна и възкликна:

            – Я, моят ангел-хранител е тук! – и Том се изправи и тръгна с Ленчето. Но на вратата на училището директорката ги спря.

            – Забранено е да се внасят в училището кучета и котки, оставете го отвън!

            Том отиде до една от скамейките в училищния двор, постави котенцето на нея, говорейки му:

            – Тук те оставям, миличко, и тук искам да те намеря!

            Котето замърка и замря.

            Още в първото междучасие Том излезе, а неговото котенце го чакаше там.

            След часовете те с Ленчето си тръгнаха, а котето започна да се умилква около Том, който го вдигна веднага и му заговори гальовно:

            – Ще ти измислим име, миличка! Как да го кръстим, Ленче?

            – Кръсти го Тамара,Том!

            – Чудесно! Сега вече си Тамара, мой ангел!

            Минавайки за по-напряко през парка, те се сблъскаха с бандата на Ачо – един наркоман и побойник.

            – Я, вижте, момчета. Епилептикът си е хванал гадже! Гледайте как ще му го отнема!

            Той нагло се изправи пред Том и кресна:

            – Ти си върви епилептик такъв, но гаджето остава при нас. То не е за такъв като теб! – и той грубо хвана за ръката Ленчето и я задърпа.

            – Веднага я пусни, тя е с мен!

            – Какво ще направиш бе, епилептик! – изрепчи се той, свил юмруци.

            Преди още Том да отговори, ненадейно  котката скочи върху лицето на наркомана и жестоко го одра. Потече кръв и Ачо зарева като на умряло, а котето отново скочи към Том, който кратко каза:

            – Да си вървим, Ленче!

            Останалите от бандата само гледаха отдалеч, без да се намесят.

            Когато на другият ден бандата се събра в парка, главатарят им Ачо гневно каза:

            – Погледнете момчета как  този клепоух епилептик ме обезобрази. Всеки един можеше да е  на моето място, а това изисква жестоко отмъщение!

            – Той не е виновен, котката го направи! – рече малкият Стоянчо, а Ачо разярено отвърна:

            – Ти пък какво разбираш, малък плъх!

            Малкият се отдръпна зад батковците, а тарторът продължи:

            – Както казах, това изисква жестоко отмъщение. Затова утре съм подготвил изненада за ония плъхове. От вас се изисква само точно да спазвате моите указания. Разбрахте ли ме?

            Всички кимнаха, само Мишо запита:

            – Какво смяташ да правиш?

            – Да ги полея с бензин и да ги изгоря!

            – Но това ще бъде убийство!

            А те какво се опитаха да направят с мен, а идиот! Вече реших, затова утре всички ви искам тук в 10 часа!

            На другият ден всички се събраха, а Ачо караше с една бебешка количка туба бензин.

            – Дадох си последните пари, ето затова искам утре всеки от вас да ми върне по два лева! – нареди Ачо и ги поведе към химическата лаборатория, която се намираше зад училището.

            Той надникна през прозореца и видя, че Том и Ленчето работеха с някакви колби. Върна се и подхвърли:

            – Хайде, момчета, разлейте тубата с бензин пред вратата. А сега се отдръпнете! Аз лично ще запаля тези гадове! – и той защрака със запалката.

            След миг огънят избухна и го опърли. Ачо бързо избяга при останалите. Скоро пожарът обхвана цялата дървена сграда.

            Ленчето първа усети мириса на изгоряло и се обърна към вратата.

            – Том, врата е в пламъци, откъде ще излезем?

            – През прозореца! – викна Том и се затича натам, но ужасен се дръпна. Пожарът бе обхванал цялата сграда.          

            В това време котето скочи и задърпа Том за панталона. После тръгна към края на помещението. Там спря и задраска по пода. Том се плесна по челото и възкликна:

            – Ти си нашият ангел-спасител, мило котенце! Бях забравил за този изход.

            Той се наведе и отвори един дървен капак. Лъхна ги студен въздух и Том извика:

            – Хайде, Ленче, спасени сме! – и той смело навлезе в тунела, казвайки й:

            – Бях забравил за този тунел, който пожарникарите ни показаха, когато ни обучаваха.

            – Но къде ще ни изведе? – тревожно запита Ленчето.

            – В парка, мила! – и той продължи смело напред.

            В това време Ачо и бандата му на безопасно разстояние с наслаждение наблюдаваха пожара.  Ачо подхвърли:

            – Е, най-после съм отмъстен! Онези вече са се опекли вътре, ха-ха-ха! Особено съм доволен, че и онази котка, рожба на дявола, изгоря, ха-ха-ха! – отново злорадо се изкикоти той. А Мишо и Стоянчо го побутнаха по рамото.

            – А онези там, които идват към нас, призраци ли са, Ачо!

            Той се обърна и възкликна:

            – Не може да бъде! – и като видя, че малкото коте тича към, него изкрещя:

            – Бягайте, момчета, тази черна котка е самият дявол!...