КОТЕШКА ЗАКАНА - Елена Динова

Черна котка съм с очи зелени,

пламенни и вдъхновени.

До мен се гуши Котаран,

моят мил съпруг Стоян.

За любов дава ми заявка

с  котешката си прозявка,

затова ръка аз леко пускам,

на топло в него се гушкам,

но вместо котешкото мъркане,

дочувам яко, мъжко хъркане.

 

Сигурно сънува мен,

чувствам,  че е вдъхновен,

във рими той дори бълнува,

интересно как ли ме сънува.

Като е буден не е толкоз мил,

често казва, че живее с крокодил.

Ама да внимава да не се ядосам,

че като го да го цапардосам,

ще ходи дълго време изтерзан,

забравил името Стоян.

 

Вечер рано да се връща,

да не  остане той без къща,

че хвана ли го с мишчица-колежка,

съдбата му ще бъде много тежка -

както Котарана съм игрива,

мога и да бъда много дива.

От котешките ми очи,

зеленото щом почне  да струи -

дошло ми е до гуша, да му е ясно,

иначе ще му се види тясно.