Артистката Лина - Мари-Мари Мàрина

Моята приятелка Габи си имаше вкъщи една голяма котка. В интерес на истината много харесвам животните, но от котки по-малко разбирах. Но те, котките, също са част от нашата Дива природа. За Ваше сведение, драги ми читателю, котката е била опитомена много по-късно от кучето. Първите данни датират от третото хилядолетие преди новата ера. Счита се, че котката е била пренесена от Нубия (днешен Судан) в древен Египет по време на египетските завоевателни походи. Така че „дивата нубийска котка”е родоначалник на днешните родословия домашни котки.

В древния Египет котката била свещено животно-обявено за богиня на Луната, плодородието и плодовитостта. Била е наречена Баст и е изобразявана с котешка глава. По-късно в древните египетски паметници са били открити много балсамирани мумии и статуетки на котки. Факт е, че египтяните са изпитвали особен култ към тези същества…

Много, много по-късно опитомената котка е била пренесена в Азия и Европа…

Истина е, че днес котката е едно от най-отглежданите домашни животни. В началото, заради улова и нейната страст да лови мишки. А по-късно и заради нейната чистоплътност, както и способността  много бързо да се адаптира към дома и лесно да научава изискванията за хигиенни навици.

Котката на Габи беше от дългокосместите. Лина, така се казваше тя, имаше дълъг и нежен като коприна косъм, който  придаваше много красив вид. Окраската  беше необикновено красива-бежова с жълти петънца и бяло коремче. Видът  беше като на истински рис. А в дългите нощи очите  светеха като на хищник… Всъщност тя беше персийска котка и си имаше своите изисквания:

– Обичаше да се препича на слънце, когато то надничаше през нежните пердета. Тогава тихо мъркаше и не желаеше никой да я закача. Искаше си спокойствието.

– Обичаше понякога, когато е в настроение да си поиграе с любимата стопанка.

– Обичаше да я почесват по гърба или да я срешат, разбира се, само ако позволи.

– Обичаше да си точи ноктите в тапетите, да снове между кристалните чаши или да се обтяга като си закачваше предните лапички на пердетата.

– Обичаше да бъде чиста и красива и козината  да бъде мека и нежна като коприна.

– Обичаше да се храни, заедно с Габи или по-точно самата Габи да нахрани първо нея.

– Обичаше нейните пилешки супи, защото Габи ядеше зеленчуците, а котката- пилешкото месо на супата.

– Обичаше тихото и спокойно пеене, както и да  се говори с тих и гальовен глас и тогава тя мъркаше, протягаше се и лениво се изтягаше на леглото.

– Но най-обичаше да лежи на дивана с часове и тогава не желаеше никой да я закача. Всъщност това бе нейното любимо място и никой не сядаше там, защото там спеше котката Лина.

– Но най-обичаше да дебне врабчетата на перваза… Това за нея беше истинско забавление. Прикрита зад тънкото перде Лина често заемаше поза, готова за скок. Леко потрепваща от възбуда, тя жадно следеше малката птичка, а очите  проблясваха от мисълта за предстоящия улов…, който в повечето случай оставаше една несбъдната мечта, поради затворения прозорец. Но какво да се прави нали ловът бе заложен дълбоко в нея, защото в този момент „дивото” проговаряше и не можеше да бъде иначе, защото тя бе част от Дивата природа.

Котката Лина имаше характер. Държеше се като истинска аристократка и най-вече като Артистка, която умело контролираше всичко, което бе в неин интерес. Тя ядеше само най-отбрана храна и ако нещо не бе по вкуса  се оттегляше демонстративно. Ето защо, когато пазаруваше Габи първо започваше с покупките за Лина. „Моята котка обича гъши дробчета”– често казваше тя. Или „Трябва да  купя рибка. Най-много обича сьомга” – повтаряше моята приятелка. „Добре, ами за себе си какво ще купиш” – питах я аз. Но истината беше, че Габи не мислеше за себе си. Тя се грижеше за всички в къщата, а за себе си най-малко. За нея най-важното бе всички да са добре, тогава беше спокойна, а самата тя не беше претенциозна. Такава си беше моята Габи, обичаше цялото домочадие и се раздаваше от сърце.

Но ето че през един горещ юлски ден в къщата пристигна майката на моята приятелка – мама Марче. Трябваше да се лекува, а  предстоеше важна операция. Така че тя се настани за около месец в малкото спретнато, но тясно жилище. И ето че мама Марче си хареса дивана и глезаната Лина трябваше да напусне любимото си леговище. Тя бе изнервена, съскаше и в очите  проблясваха зли пламъчета. За жалост двете не се спогодиха и при всеки опит Лина да се върне на старото си място, беше безуспешен. Между тях започна истинска война и често присвяткаха искри… Мама Марче не харесваше глезлата Лина и това я изнерви много. Тя се караше на Габи, че прекалено се грижи за нея. Дори ревнуваше, когато се проявяваха повече грижи от необходимото. Така Габи се видя в чудо. От една страна котката започна да линее, не искаше да се храни и се криеше под леглото, съскаше и не позволяваше на никой да я докосне. Дори вечер, когато се прибираше от работа, изморена от тежкия и уморителен ден на лекар-педиатър, Лина не я посрещаше, както по-рано, мъркаща и чакаща храна от своята стопанка. Сега изобщо не се явяваше и не се интересуваше нито от Габи, нито от храната. Така Лина започна да слабее, беше омърлушена и не приемаше храна, само пиеше вода и отново се скриваше под леглото. Много се разтревожи моята приятелка от случващото се. На кого по-напред да угоди, защото не само любимата  котка протестираше, но и мама Марче правеше същото… Истинска драма. Тя се чудеше дали Лина, проявявайки своята артистичност, не я наказваше за нарушеното и спокойствие. И така този неочакван бунт и войната, която си бяха обявили двете, се беше разраснала до неузнаваемост… Моята приятелка беше безкрайно разтревожена. Кого да спасява най-напред? Така тя тръгна да се съветва с ветеринарни лекари. Какво да направи , за да спаси своята Любимка. Първо  направиха кръвни проби, прегледаха я, въпреки че Лина не се даваше и драскаше на всички посоки. Стопанката бешe жестоко изподраскана, като отмъщение, затова че я подлага на такъв тормоз… След всички възможни процедури се оказа, че Лина на пръв поглед е здрава и въпреки всичко тя продължаваше да не се храни и да слабее. Тогава Габи я заведе на преглед при известния   специалист – доцент Иванов. Още при прегледа на Лина той отнесе една яка драскотина. Но диагнозата му беше категорична-силен стрес! Той изписа една инжекция против стрес и една за възстановяване на жизнените  функции. Така Габи отнесе още много драскотини, защото тя поставяше инжекциите, а Лина не се даваше лесно. Самите пациенти на моята приятелка се чудеха защо тяхната любима Докторка напоследък ходи цялата в драскотини. Никой от тях не знаеше, че тя спасяваше своята Любимка. Така след многобройните прегледи и след настоятелната подкрепа и грижи, която се състоеше в хранене на котката с лъжичка, по-точно захранване, докато по-късно се стигне до любимите вкусотии на Лина, най-после започна да се възстановява. А след известно време   тя отново взе да омита всичко, включително и варените моркови от зеленчуковата супа. Най-после любимата животинка на моята приятелка се бешe възстановила, независимо от това, че продължаваше да съска срещу мама Марче. Сега Габи се зае да стабилизира и своята майка. Следваха отново многобройни изследвания, този път на нейната майка, а след това дойде и самата операция… Измина доста време, докато и тя се възстанови. В къщата остана обаче едно особено напрежение и вибрации, които насищаха въздуха с негативизъм, защото скритата вражда между двете оставаше. Между тях се водеше война за надмощие за любовта и вниманието на Габи. Борба между Човека и Дивото животно за Любов и Обич…

След време, когато мама Марче се оправи и си замина за родния град, изведнъж хармонията се възстанови. Войната бешe преустановена и никой не беше победител, защото в една война победители няма. Имаше само много изразходвана отрицателна енергия, както и душевни рани и всичко за спечелване любовта на Габи. А тя обичаше и двете по свой начин, както и щедро раздаваше обичта и грижите си. Единствен потърпевш бе самата тя, моята добра приятелка. От тази безмислена на пръв поглед война се преумори, непрестанно се прозяваше и страшно много ѝ се спеше… Сега самата тя беше стресирана, но се надяваше с течение на времето всичко да отмине. Иначе нейната любимка Лина зае старото си място на дивана. През деня се препичаше и дебнеше врабчетата по перваза, а вечер търпеливо чакаше стопанката си да се завърне и мъркайки се отъркваше любовно в нея, очаквайки поредната порция вкусотия от любимата  сьомга. Нямаше вече борба за надмощие за любовта на Габи. Равновесието бе възстановено и Животът си течеше тих и спокоен… Самата Габи беше много щастлива, защото от една страна възстанови своята майка, а от друга спаси и своята Дива персийска котка Лина или своята любима Артистка. А че тя прояви истинската си артистична дарба, бе повече от ясно. Тя се бореше за своята позиция в живота и вероятно това беше нейната стратегия, за да оцелее и за да не загуби надмощие. Разбира се това беше много важно, както в Света на Дивата природа, така и в Света на хората. Така в малкия и спретнат дом на моята приятелка се бяха преплели всекидневието на Големия град и светът на Дивата природа, което предизвика в определен момент голяма динамика, но независимо от това, имаше хармония в дома . И най-важното много любов и обич, но преди всичко във въздуха витаеше силната артистичност на персийската котка Лина.