Девет живота - Татяна Ганчева

Родила съм се черна котка и късмет нямам,

но за това съдбата си не мога да обвинявам.

Макар и съдбата винаги да ме е мразела,

досега съм успявала, сама съм се пазела.

Аз съм черна, отхвърлена и нежелана,

но живота ме е научил и съм обиграна.

Макар да изглеждам малка, пухкава и миловидна,

настъпят ли ме, драскам и хапя с усмивка ехидна.

Не съм галеница на съдбата.

Живота не ме е галел с перце,

но именно той ме е направил

боец със силен дух и сърце.

Винаги с последни сили нанякъде тичам,

тъй като играта от всичко най-обичам.

Върхове най-стръмни изкачвам,

всякакви граници прекрачвам.

С последни сили, все на ръба живея,

но инак и не искам - просто не умея.

Свикнала съм от високо да падам -

само се отърсвам и продължавам.

Живота често ми поднася нови изпитания,

които ми донасят само болка и страдания,

но болката с времето намалява,

а и именно тя душата ми калява.

Затова продължавам да вървя напред

и върховете покорявам аз навред...

Но след покоряване на връх след връх,

паднах от твърде високо и със сетен дъх

мяукам, дращя, боря се с последни сили,

виждайки дните си пред мен и какви са били:

някои цветни, рисковани и игриви,

а други едноцветни, скучни, сиви.

Важното е, че за нищо не съм съжалявала

и никога досега не съм се предавала.

Но вече нямам сили да се боря, стоя мирно,

докато сърцето ми тупти безспирно.

И макар никога да не падам по гръб,

мога да кажа без жалост и скръб,

че днес може и да не оцелея,

но имам още осем живота да живея.

Аз самата много добре знам,

 че никога не ще се предам.

Имам още пътища да извървявам

и много други върхове да покорявам.