Вече мъркам на няколко езика- Ваня Велева

   Беше пролет, ухаеше на цъфнали люляци, любовта се разхождаше боса по хрупкавата трева и лястовичите песни  се намушкваха и в най- отдалечения край на градината. Точно когато слънцето се стовари върху лъскавия гръб на  Керсас разбрах, че любовта от пръв поглед, макар и закъсняла, все някога те връхлита. Черен като  старо кюмбе, грациозен като пантера, величествен като паметен герой котарак се разхождаше по бели чорапи в пролетната флоралност. Отдалеч си личеше, че е голям чистник. Влюбих се безпаметно. Любовта ни се радваше на взаимност и разбира се, заживяхме щастливи заедно.

   Всяка вечер ме посрещаше любвеобилния му поглед, а опашката му очакваше моите ласки с нетърпение. Беше мноооого разнежен котарак, мил, гальовен и мъркащ като бабиното вретено,  а и беше пословично щедър .  Редовно ми правеше подаръци. Изненадваше ме с труп на тлъста хлебарка на пътеката, откъдето минаваха уморените ми лапи, разчекната дебелогъза муха, която е победил в неравна битка или опънат като конец плодов червей, който е имал неблагоразумието да му премине през територията. Беше ме маркирал трайно и аз непрекъснато ухаех на него - най-много харесваше да оставя феромоните си в скъпите ми летни сандали от естествена кожа. Имаше вкус и за дизайнерски рокли, предпочиташе плътните шефове под коляното. Бях в негова власт и негова безапелационна собственост. За благодарност аз го хранех с гранули и готвено в пакетчета глезотии, а  и получавах благоволението да му почиствам барабонките от тоалетната. Без да му напомням разрохкваше почвата в саксията на филодендрона и амарантата, явно спечена му изглеждаше. Разбира се, с удоволствие я размазваше по персийския килим, колкото да получа шанса да се възползвам от мощната си прахосмукачка.     Тук намирахме първия повод за недоразумение, което измъчваше клетите ни души. Никак, ама никак не му допадаше виенето на това техническо чудовище, което, представете си, имаше нахалството да създава конкурентни децибели. Сконфузен и много обиден Керсас се маскираше на китайски порцелан върху най-високия шкаф до изчерпване на зловещото прахосМУЧЕНЕ. След това ме убиваше пренебрежителния му поглед и поне до късния следобед, когато наближава времето на ранната му вечеря ми беше сърдит. После  ми прощаваше, защото е възпитан и много сантиментален и, е... прекарвахме нощта в едно легло. Имахме малко несъответствие и по отношение на интериория уют. Керсас не харесваше избора ми на пердета и се опитваше да подобри дизайна им като правеше сложни ажури и дантели в изтормозената им плът.

   Дотук всичко между нас вървеше гладко  и пухкаво като редовно почистваната козина на гърба му. Но никое щастие не е вечно. Ненадейно Керсас се влюби и  ме напусна, като ми се извиняваше жално и сърцераздирателно. Нямаше как да му се сърдя, след като видях  копнежния поглед, който хвърляше от терасата върху меката привлекателност на местната казанска гейша Багира.

   Тръгна си..., но ми спести унизителното разпределяне на общата собственост. Като истински кавалер ми остави семейното жилище, общите снимки, съдрания от поддържаните му маникюри диван и ми завеща почти неизползваната си тоалетна. Щедри са и спомените от стръхавите косми по килима, които, ако имах далноводността да събирам, биха стигнали да си изплета топъл пуловер, който да ме топли през самотните зимни вечери. Дълго,  надявам се,  ще усещам плътните аромати на обувките ми, посписани от него.

   Не, не съм го забравила...самотната ми неутешимост ражда копнеж по пухкавото. Научих се да мъркам на няколко езика, любовните песни още репетирам, но мисля, че съседите разчитат вече посланията им...