Същински приключенец - Светлин Трендафилов

   – Дореее, къде са ми чепиците?! – провикваше се дядо Добри в трескаво лутане от страх да не закъснее, а първите петли вече гръмогласно даваха началото на новия ден.

–  Където си ги сложил- там! – смееше се баба Дорче, докато чевръсто разточваше тесто за мекици. Щом видя тигана, котето Сиси се втурна да помага с надеждата отново да има рибка, но щом се ориентира в обстановката бързо отиде при дядо Добри. Едно от любимите ѝ занимания бе да си лежи в някой от галошите му, да се изпича на топлия керемиден покрив, да гони кокошките из двора, но най- вече– да щурее, щом пуснат любимата ѝ певица C. C. Catch по радиото… С тази тежка програма от задачи трябваше да се справя и днес, докато дядо Добри пътува с големия камион…

– Приготвила съм ти и за изпът- каза баба Дорче с любов подавайки издутата плетена торбичка на мъжа си, а той я пое с усмивка и бодро затътри към камиона. Добри помаха на жена си през прозореца и тежко подкара стария пуфтящ камион.

– Мъжът с когото живея е истински пътешественик! – мислеше си тя, докато го изпращаше с поглед в далечината…

***

   Добри излезе от града и стремглаво засили камиона към поредната задача. Времето бе ясно, а по предното стъкло блещукаха все още неизпарилите се капки студена роса.   По радиото бръмчеше някакъв стар хит, когато не щеш ли, точно на припева, отнякъде се чу развълнувано мяукане. Торбичката с храната се размърда, а отвътре се подаде плаха котешка муцунка, цялата в трохи и виновен, влажен поглед.

–  Сиси, как се озова тук, моето момиче?! – стъписа се старецът.

Сиси измърка протяжно и многозначително в отговор.

–  Ехх, беладжийке…  – сопна се той и отби камиона в крайпътна бензиностанция.

Погледна бързащия си часовник и я свали на полянката встрани:

– Отивам на работа… Дано си тук като се върна… Тюх! Циркаджийка такава… Ама нищо де- тя Дорето няма да вика… Жената с която живея е кротка и разбрана… – повтаряше си той.

***

   Часовете се изтърколиха, а хоризонтът  угасна под звездното наметало. Дядо Добри караше камиона към вкъщи със свито сърце. Тъкмо бе подминал празната бензиностанция, където нямаше и следа от котенцето. Старецът се чудеше как да каже на жена си за него и от време на време вглъбено хвърляше бегъл поглед към тъмните поля встрани от пътя. Щом фаровете осветиха варосаната стена на бараката за инструменти, Добри изключи двигателя и гузно закрачи към къщи.

– Хайде, добър вечер! –  посрещна го баба Дорче, а той  уморено се свлече на пейката до чешмата.

– Доре, за котето… – плахо поде той…

– А-а не! – тросна се тя – За Сиса не ми говори! Днес хич не слуша!

      В този миг погледът на стареца се спря върху шумолящите  листа на цъфналото жътварче, под които Сиси лежеше с вдигнати нагоре лапички, трескаво мъчейки се да ги улови. Камък падна от сърцето на Добри при вида на палавото малчуганче, намерило пътя до дома.

– Е, такава си е тя – избухна в смях той – котката, с която живеем, е същински приключенец!

 

22.07.2018