Опит за опитомяване- Геолина Стефанова

Намери ме.

Мотах се босостъпа.

Изхвърлена

от делничния ден.

С парче луна вечерях

в стара кърпа.

А той отърка

нежността си в мен.

Клошарка на мечти,

на сантименти

пребъркала бях

кофите за смет

и скътах си

в торбичката моменти

запазени несмачкани.

Без пет

часът бе полунощен

и Луната

с парченцето нахапано от мен

се мъчеше

да си запуши празнотата.

Как гневно стрелкаше с очите

в цвят зелен!

А той дойде.

Замърка.

Стих в поема.

Гальовен. Тайнствен

сякаш артефакт в кивот.

Разбрах - хареса ме и

вкъщи ще ме вземе...

Котакът черен.

Негова съм вече.

До живот.