Черна котка- Елена Вутова

Две трептящи искрици ниско във мрака;

и крехко, разрошено тяло –

там стои тя кротко и чака

една топла купичка мляко...

 

Усмивка – неосъзната, и ставам,

прекъсвайки своята работа...

тя, работата, може да си почака

в безгрижното утро на събота.

 

Но тази топчица в лъскаво черно –

обичлива, гальовна и нежна...

липса на колко малко човечност

трябва за да я пренебрегнеш!?

 

Понякога чудя се... и мога да споря:

кои са всъщност черните котки,

когато котките са повече хора

от нас – истинските животни?

            15г.