Котката - Светла Каменова

Черна мъркаща писана

на пътеката стои

и безстрашна днес се прави

не и дреме от беди.

Право във очите гледа

и с устни нежни леко

ще шепти.

Красива е и го знае.

По-красива от другите мацки скрити в зелените треви.

В нейните очи зелени

криещи игри,

та и бури може би

Всеки нещо може да си вземе.

Страст, поука, нея –

може би.

Тя е хем мъркаща,

хем добра.

Котка е душата на жена.