Моето човече мило - Магдалена Джунова

Изтягам се небрежно на дивана,

Все едно на плажа във Хавана.

Ленивам съм, някам си занятие,

Живея си аз без понятие…

 

Хайде, излизай, приятелю, навън,

Остави ме на спокойствие и сън.

Обичам дните си безкрайно дълги,

Да точа нокри в мебели и Ъгли.

 

Докато спя с лапички аз ритам,

Сънувам, че мишката настигам.

Бързам, скри се под матрака тя,

Скачам – било е всичко на шега.

 

Моето човече мило пак се върна,

Дали пък масата да не обърна?

Не, ще се сгуша в скута топъл,

Утешавайки човешкия му вопъл.

 

Имам нелеката задача всеки ден

Да нося радост на всеки член.

Така семейството е като ново,

Смее се и пее, зарад мен отново.