Рижия - Магдалена Маринова

Да грабне слънцето,

пак да разплете кълбото му.

Затова е тук

рижият котарак.

Наднича току така

зад здравеца,

снишава се

готов за полет,

да го докопа,

да търкулне

упоритото слънце,

хукнало по хълмовете

оплетено в опашката на вятъра.

Аз и котаракът

мъркаме  във фа мажор

космично и любовно,

потрепваме в екстаз,

ликуваме щастливо.

Аз и котаракът

в квадратурата на кръга –

незакърнял рефлекс към светлината,

триумф на живия живот –

животът непознал смъртта.