Автори на "Български издател"

Яна Хараланова

Страница: Изрезки от мисли

Казвам се Яна Хараланова – разказвач на истории, страстна натура и богиня властваща над безброй светове. За мен е благословия да владея магията да творя чрез думите. Създавам вселени, сбъдвам съдбовни събития и обичам от сърце и душа всяко свое творение. Историите съществуват откакто свят светува и аз самата дълбоко вярвам в тях. Те свързват хората, лекуват ги, окриляват ги. От дете съдбата ми е преплетена с думите и писаното слово. Все творях нещо. Мастилото ми рисуваше фантастични светове и приказни герои, дошли в сънищата ми или изсънувани наяве. Докато един ден не бях пленена от тъмната нощ на душата и спрях да сънувам. Първите ми писателски опити се появиха в алманаха „Златоструй“ – дебютирах като млад автор с есето „Пътят през пустинята“. Участвах в колективните истории на списанията “PC Mania” и “Фентъзи Фактор“. Дяволчето Патафюгъл беше един от любимите ми герои, за които да пиша. Както и в колективния роман „Блогът на смъртта“. Там някъде животът ме завъртя в неочаквани посоки и поривът ми за творческо писане позалезе. Позволявах му да избликва от време на време, колкото да се освободя от напрежението. Така се появиха „За чакащата и този, на когото му се случваха случки“, „Втори тото шанс“ и „Вълче слънце“. Включих се и в сборника „Изгряващи звезди“ на варненския филиал на Съюза на свободните българс...>>>прочети още


Ангелина Стойчева

Страница: Мастилени крила

Родена съм на най-прекрасното място - в полите на Родопите с поглед към тепетата на Пловдив. Израснала съм в ония … скучните години на миналия век, когато вместо дънки носехме униформи… Вместо златни ланци имахме бели якички… И вместо шипове на каишка като за кучета имахме пионерски връзки. Гледахме в ясното бъдеще на Изток, откъдето изгрява слънцето на комунизма и марширувахме по площадите в такт с военната духова музика. Ухажвахме се на забавите по таваните, правихме си срещите в сладкарницата на по парфе или торта Гараш. Слушахме Сигнал и Щурците, но тайничко въртяхме ролки на Грундик или  касети (за тия дето не знаят - да питат) с парчетата на Beatles, Deep Purple, Scorpions . Обсъждахме упадащата хипарска вълна, но въздишахме по “Цъфналата ръж” и “Коса”. Разгръщахме тежките  Некермани под чиновете, донесени от някой извънземен тираджия и ни лъхваше аромат на богатство и свобода. Тогава разбрахме, че освен изгрева на Изток има и залез на Запад. Макар че, той залеза, е умиращо нещо…  Поискахме да съберем изгрева и залеза в нашия ден, за да бъде той цял!             И дойде време да повее Вятърът на промяната. Повя. Поразмести пластовете, от което се оказахме без работа, без средства, без мечти. Но с инженерските си глави разбрахме, че вятърът на промяната е необходимо, но не д...>>>прочети още


Бисерка Тодорова

Страница: Бисерка Тодорова - Хрониките на сърцето

Казвам се Бисерка Тодорова. Родена съм в позабравения Северозапад под знака на Близнака. Там уж нищо няма, а си имаме всичко, та дори и млади поетеси. На възраст съм крехка, но съм преживявала такива вулкани от емоции, че дори Везувий би ми завидял. Такава съм – емоционална, разпалена, истинска. Вярвам в доброто у хората и светлината в тунела (макар все по-рядко да ги виждам). Обичам изкуството във всичките му форми, но откривам себе си в писането. Иска ми се да се бях открила и в музиката, но звуча като славей с бронхит.Аз съм човек, който искрено се радва на успехите на другите. Щастлива съм, когато мога да помогна с каквото и да е, на когото и да е. Най-силното ми качество и едновременно най-голямата ми слабост е емпатията – хронична и непоправима. Да успяваш да съпреживееш искрено нечие страдание е дарба. И проклятие. Така се ражда и поезията ми. Във всеки стих има душа. Зад всеки стих се крият премълчани тревоги, неизказани думи, изгубени надежди. И безкрайни нужди. От любов, принадлежност, вяра и пак от любов. А дали са мои или чужди, няма значение. Аз съм емоция. Живея с урагани, мечтая за дъга и пиша хрониката на сърцето си. А стиховете ми са прозорец към безброй души – мои близки по болка и блян. Добре дошъл си да надникнеш, може да откриеш и себе си....>>>прочети още


Богдана Калъчева

Страница: Богдана Калъчева - словоделия и стихоплетки

 Пиша. Слагам върху листа всички онези неща, които не си казваме лице в лице, защото е социално неприемливо. Литературата се подчинява на различни правила. И слава богу! Ако и на страниците на книгите трябваше да си мълчим за важните неща, кому щяха да са нужни тези хартиени динозаври? Питай ме, а аз ще отговарям. Няма забранени теми. Има само интересни и безинтересни. Няма забранени думи. Има само подходящи и неподходящи. По-често ще ти отговарям в стихове, но и прозата не ми е чужда. Ето на, уж трябваше да се представям, а пак започнах да ти пиша писмо. Защото си те представям от плът и кръв и не създавам изкуство в името на изкуството, а пиша заради теб и до теб. Вярно е, че „самото усещане за добро стихотворение носи своя собствена причина за съществуване", както казва Буковски, а можем да отнесем твърдението му и към всяка друга литературна творба. Но все пак си те представям как четеш. Чудя се дали смръщваш вежди, когато се съсредоточаваш, и поглаждаш ли брадичката си, докато се усмихваш одобрително. Точно до теб, непознати читателю, отправих писмото си през 2018 г., когато младата вдъхновителка Мила Боги попита “Какво означава да бъдеш човек?“, а когато спечелих първо място в конкурса ѝ, сама разнасях писмото си по площади и гари с надеждата, че ще стигне до теб. Пак за теб си мислех, когато писах есе за доброто през същата година - „Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него“. И понеже си ми на късмет, отново бях отличена, този път с трето място. Не отричам, че положителното мислене не ми е сила, но докато си те представях, написах творба, достатъчно оптимистична, за да в...>>>прочети още


Валентина Вълчева

Казвам се Валентина Вълчева. По образование и призвание – библиотекар, но през годините съм била също така учител в детска градина и начално училище, колкото да открия, че въобще не ми е призвание, продавач в бутик, консултант в автосалон, дори шивачка. Обвинявали са ме и в други неща, но нямат доказателства. От Видин съм, но не съвсем. В различни периоди от живота си съм била също така от партизанското село Макреш и не толкова партизанското Цар Шишманово – и в двете все още имам солидно впито коренче, – от Велико Търново, където за едната бройка не се омъжих, и за половин година от Пловдив, където не ме сполетя никакво бедствие като предходните. Това – по адресна регистрация. По душа и сърце съм от всяко кътче на родната Вселена, плюс още няколко в добавка. И като казах „партизанско”… Случайно или не, но за библиотекар официално си взех държавния изпит не на коя да е дата, а точно на 9. 09. 1999 г. Карма! Работя в библиотека, живея в библиотека и някой ден, след смъртта ми, вероятно духът ми ще обитава пак библиотека. А пиша от преди да се родя сякаш. Нямам представа кога и как съм се влюбила в писането, но май първо се влюбих в момче, за което исках да пиша, просто защото нямаше сила, която да ме накара да му призная, че го харесвам. От по...>>>прочети още


Валс Волокина

Страница: Валс Волокина - приказки в буркан

Здравейте и от мен! Казвам се Кристина и съм потомка на вълшебни хора. Когато бях дете, моят дядо ми подари един малък жълт молив. На пръв поглед напълно невзрачен и съвсем обикновен. Но моят дядо ме беше учил, че понякога в живота най - малките неща, носят най - голямо щастие. Той ми каза, че този молив е вълшебен и може да изписва вълшебни текстове по белия лист. Мина време, бях забравила напълно за подаръка, докато един ден не го открих случайно. Не знам дали имаше нещо във въздуха. Дали имаше магия или моите вълшебни прародители призоваваха сърцето ми да се разлее по листа, но точно в този момент, аз започнах да пиша, с моя малък жълт молив подарък от дядо. След време ме номинираха в литературен конкурс за проза "Ники Русиновски". Номинацията ми позволи участие в книга и моето произведение "Ябълки", попи в листовете на Алманах Романтика. Когато взех книгата в ръцете си, вече знаех кое ме кара да бъда цяла. Реших да представям моите вълшебни приказки пред читателите под псевдонима Валс Волокина. Псевдонимът не е случаен. Точно с този псевдоним се представяше моят дядо и се подписваше под неговите стихове - Валс Волокин. Това всъщност са имената на дядо ми написани в обратен ред. Мисля, че по този начин ще имам късмет и този псевдоним ще ми даде кураж да продължа да създавам своите вълшебни истории. И е още един начин да поче...>>>прочети още


Гергана Траянова

Казвам се Гергана Иванова Траянова, родом от гр. София. Живея в два свята – свят на реалност и свят на книги. И така от 1987 г., от първата глътка въздух през един буреносен майски ден. Защото самодивите се раждат в буря. Тихо ли е – не е самодива. Не мога да определя точната си професия, тъй като животът предлага предизвикателства зад всеки ъгъл и човек се учи постоянно. Най-вече докато чете. Занимавам се предимно със създаване на книги и картини. Моите помощници са буквите и четките. Без тях съм като с вързани ръце. Веднъж се наложи да пиша върху пясък с мидена черупка. Морето толкова хареса написаното, че го взе за себе си. Оттогава не рискувам и пиша само с молив и мастило. Най-много обичам да рисувам цветове. Все повече с думи. Затова малко по малко изпращам четките в забвение, а буквите повишавам в рицари, подредени прилежно в бял хартиен дворец. Книгата. Обичам да изследвам. Досега съм открила светилище на самодиви, потънал град на древни езерни нимфи и позабравени обичаи. Споделям тези открития в книгите си. Влияя се от природата. Най-вече от Еньовден и Цветница. Тогава жаждата за писане е най-голяма, а небето най-чисто, като детско съзнание и ражда най-добрите истории. Авантюристка съм. В живота не следвам ничий път. Сама вървя из неутъпканите ливади и откривам с...>>>прочети още


Елена Исаева

Страница: Елена Исаева - Лавина от чувства

Казвам се Елена Исаева. По образование съм геолог, но по душа съм не толкова здраво стъпила на земята - мечтател и писател на поезия, предимно любовна. Зодия Дева съм, но честно казано няма много невинни неща в мен. Живея в света на книгите, а той е уникален, шарен и изпълнен с различни предизвикателства всеки ден. Понякога така се увличам в тях, че забравям за заобикалящия ме свят. Чувствителна съм по природа и вярвам в доброто у хората, както и в чудесата. В мен бушува палитра от емоции, които понякога се разбират, а понякога ме разкъсват отвътре. Мечтата ми е да насоча цялата тази емоционалност в писането и да създам нещо, което ще трогне хората, нещо, което ще ги накара да изживеят дълбоко скритите си емоции и пориви. Пиша от доста време, но едва сега придобих смелост да споделя творчеството си. Дано и светът е готов за него. Чрез писането изразявам себе си, своите радости и болки, своите мечти и най-съкровени копнежи.  Първите ми две стихотворения се появиха в Алманах „Моето синьо лято 2020“. След това стигнах до 4-то място по брой гласове на публиката в конкурса „Любовта на края на кабела“ и накрая, най-щастливият ми литературен момент, беше спечелването на Националната литературна награда „Бианка Габровска“ 2021 – Награда на публиката. Искам да оставя своята следа в литературния свят....>>>прочети още


Иван Богданов

Страница: Буквите

 Казвам се Иван Богданов и съм председател на Фондация „Буквите“. Това са думите, с които най-често се представям, когато има нужда, тъй като хората са ме научили отдавна. Повече като издател, по-малко като автор… А всъщност имам шест издадени книги. Пиша от как се помня… Най-вече домашни и курсови работи  Като ученик напълних една тетрадка стихове, най-вече жалване по съученички, които не ми обръщаха внимание. Нищо не ставаше за четене, естествено, но пък придобих опит. Някъде по-късно започнах да пиша сериозно. От оня период останаха няколко добри стихотворения. През 1999 направихме Словото, заедно с още един приятел. А през 2001-а основах Буквите. Противно на легендата, че не са искали да ме публикуват никъде, сайта беше създаден, за да даде място и възможности на новите автори да публикуват произведения и да общуват с други като тях. Но за Буквите се знае много. През 2005-а сглобих една книжцица – едва 40 страници – „Парченца болка“. Бях много капризен какво да влезе в нея, защото си знаех, че не мога да пиша. Добре де, не е вярно, някои от стиховете в нея още обикалят из нета. През 2008-а реших, че няма да пиша повече поезия и издадох втората си стихосбирка – „Непосилна любов“. Мислех да започна да пиша проза, но повече писах статии и колонки насочени към младите автори как се издават книги. През 2014 най-сетне оформих всички написани статии в книгата „Пътят на книгата“ – едно добро помагало по думите на много автори за това как можем да напишем, издадем и продадем книга.  Но с графоманията само се започвало и за една премиера в родния ми Шумен през 2015 издадох една сборна книга с най-доброто от поезията ми...>>>прочети още


Мерилин Иванова

Името ми е Мерилин Иванова, крайно необикновено и мразено от мен самата поначало, но напоследък все по-оценено и все по-подходящо странно. То репрезентира това, което съм наследила от майка си – любопитството, що се отнася до култура (поп иконата Монро), история, лингвистика („горчиво искано дете“ е значението му от иврит), митология и литература (любимият магьосник на Крал Артур има с една буква по-малко от мен) и разбира се, характерното присъствие на татко Иван в цялата тая сложна патаклама. Родена съм във Враца и вярвате или не (ако не, проверете), там не можем да се оплачем, когато става дума за изкуство - имаме най-великолепната театрална трупа, най-прекрасния симфоничен оркестър и най-вдъхновяващата природна картина. Е, как да не се настрои творчески човек?! Очевидно имаме и най-вдъхновяващите учители по литература, защото малко преди да завърша природо-математическата гимназия в това китно градче, учителката ми ме попита дали не бих искала да се занимавам с нещо по-хуманитарно вместо с медицина, защото според нея имам талант. На мен ми се щеше да вярвам, че пътят, който съм избрала, ще ми даде все пак шанс да се занимая с това, което обичам. И знаете ли, измежду осемте изпита в сесия в сериозния Плевенски университет, аз все пак намирах време да пиша любимите си разкази – с плам, вдъхновение и ентусиазъм - извоювах си никой да няма право в мое присъствие да твърди, че не му стига време да прави онова, което обича. Смятах обаче, че е безсмислено да показвам написаното на когото и да било, защото за да си писател, трябва да си завършил творческо писане или нещо от сорта в не лош университет и с не лош успех. А аз бях просто отличничка в Медицинския – суха теория, малко логика и много четене. Обаче художествената литература се трупаше на камари в стаята ми в общежитието, а за щастие бях попаднала в стая с ...>>>прочети още


Петя Димитрова

Аз съм дъщеря на вятъра, възпитаничка на слънцето и роднина на водата. Вятърът ме е научил да се рея високо над земята и дребните проблеми, за което съм му изключително благодарна. Слънцето ме е възпитало да излъчвам топлина и да озарявам мрачните хора. Водата пък е допринесла за чистото ми и невинно излъчване, въпреки възрастта. Защото водата облагородява и помни. Помни теб, помни него, помни всичко и всеки.  Може би съвсем неслучайно съм избрала да се родя под знака на водната зодия Рак и то точно на 24 юни, лето 1979-то (Еньовден) – денят с най-много слънце и най-лековита роса. Опипвайки умело корема на майка ми, разсъждавайки професионално върху неговата форма и обем, баща ми бил твърдо убеждаван от бабите – пророчици, че ще съм момче и той, естествено, се чувствал бъдещ горд татко. Друго си е да си имаш момче. Но когато майка ми показала малкото вързопче от прозореца на Майчин дом и той узнал, че съм второто му момиче, се почувствал странно. Хем му било радостно, че изпълнил дълга си за втори път, хем му се искало бабите да са били прави.   Но моите родители бяха идеалните родители и ни възпитаха да бъдем човеци. Благодаря Ви!  Аз съм представител на децата на 80-те. Ние сме родени в едно странно и противоречиво време. Време на хубави и лоши неща. Имах невероятно детство, белязано от лудориите и простите истини на „Васко да Гама от село Рупча” и на „Таралежите, които се раждат без бодли”. Детство, изпълнено с щастие и детски игри, за което благодаря отново на родителите си, които не позволиха ние да усетим трудностите им и финансовите проблеми през 90-те. Повечето хора ще се сетят за какво говоря, а по-младите нека се поинтересуват.  Калъпът, в който се опитваха да ни вкарат, вече се счупи и ние започнахме да търсим себе си. Аз се намерих тук и сега. Радвам се, че това ми се случи. Книгата, която сътво...>>>прочети още


Петя Лалбонова

Страница: Петя Лалбонова - Хаосът отляво

Аз съм Петя и пиша. Защото не всичко е за казване. Родила съм се бързо. С нетърпение за живот. От тогава до днес съм такава – обичам движението, динамиката, обичам да ми се случват неща и не понасям скуката. Не ми се и налага, защото имам особена аура, благодарение на която около мен постоянно се случват странни и почти невероятни неща. Ако има един луд наоколо, той непременно ще се лепне за мен. Просто привличам лудостта. И дори вярвам в нея. Също както и вярвам, че още един чифт кецове никога не са излишни. Аз съм хаос. Пълен. Подреждам се и се разбърквам постоянно. Правила съм го толкова много пъти, че вече владея хаоса до съвършенство. От малка раста с твърдото убеждение, че съм родена под щастлива звезда и имам поне една магическа сила. За първото вече съм сигурна, че е вярно. За последното все още не съм изгубила надежда. Търсих се. В нещата, които ме вълнуват. А те са много – музика, рисуване, дизайн, маркетинг, реклама, философия. Накрая разбрах, че съм навсякъде. Навсякъде, където искам да бъда и където искам да се открия. Можеш да ме откриеш и ти - във фейсбук страницата Петя Лалбонова – Хаосът отляво. ...>>>прочети още


Татяна Николова

Казвам се Татяна Николова. Имам щастието да имам два родни града, на две реки – Волгоград и Видин. Родена съм в Русия, в не толкова далечната 1983 година. Чакано и желано дете. И вероятно никак не е странно, че съм водна зодия – Риби. Две реки, вода, риби……Живея във Видин и всеки ден съзерцавам водите на вечния Дунав.Майка ми споделя, че е обожавала произведенията на А. С. Пушкин и най-вече „Евгений Онегин”. Така е дошло и името ми – Татяна. Майка ми е романтична мечтателка, такава съм и аз.От малка обичам да рисувам. Първите по-сериозни опити направих едва след 35 – годишна възраст, когато се появиха и моите картини. Не спрях да реализирам мечтите от детството. Ах, как исках да пиша стихове! Ала римите не ми се получаваха….. Но……През лятото на 2020 година съвсем неочаквано за мен написах първото стихотворение. Как? Просто седях и мислех колко често децата искат да пораснат и пропускат много игри и щастливи детски моменти. Такава бях и аз. Исках да съм голяма. И детството мина покрай мен. Първото ми стихотворение беше плах опит да изразя болката и желанието да съм пак малка. Поне на 16 години. И оттогава пиша, пиша, пиша…. Всеки ден в душата ми се раждат по няколко стихотворения. Записвам всяка мисъл. Започнах да публикувам в социалните мрежи и така се появиха моите читатели. Вече имам собствена група с мои стихове и последователи, които споделят, че с удоволствие четат поезията ми....>>>прочети още